Fuck you (Yonmin)

*3*

-Защо не седнеш?

-А не, мерси. Аз ще тръгвам.- хукнах към вратата и след секунда вече ме нямаше.

...Шуга...

    След случелото, веднага се прибрах в моята стая. Съквартиранта ми седеше на един стол и се бе захласнал по нещо на телефона си. Виждах го за първи път, но знаех малко за него, е поне по вида му и името. Казваше се НамДжун. Висок, лилава коса, скъпи дрехи, скъп телефон, скъп парфюм и скъпи дрехи, но не можех да видя лицето му. Затворих вратата и той се обърна. Веднага щом срещнах погледа му го попитах:

-Пич, къде е тоалетната?- той погледна към издутината в панталоните ми и се усмихна.

-Синята врата.-посочи с пръст. Веднага забелязах открояващата се врата, минах покрай него докато извиках силно ''Благодаря''.

   Влязох и започнах да разкопчавам панталона си и ......... ((не приятели, тези неудобни моменти малко по нататък в историята ми)). Дано не ме е чул, защото стенех и да. Излязох и започнах да се оглеждам, но нямаше и следа от него.

...НамДжун...

   Онзи доста силно стенеше, коя ли го е възбудила така. Реших да изляза и да се направя след това, че нищо не знам. Обърнах се, да видя дали не съм забравил да заключа. Обръщам се отново и докато се усетя съм паднал на земята:

-Какво по дяволите?-запита момчето с което се сблъсках. Никакъв отговор, просто стоях и го гледах. Беше толкова красив, а това че се ядосва го правеше още по-сладък.

-Ало, какво ме зяпаш бе?-запита пак. Изправих се без да откъсвам поглед от него. 

-Ехо, добре ли си? Да повикам ли сестрата?

-Ааааа, не мерси. Между другото аз съм НамДжун. А ти как се казваш?-попитах набързо.

-Аве ти ненормален ли си, знаеш ли как ме изплаши. Помислих, че си си цапнал лилавата тиквата. Ааааааа гледай си работата.-когато мина покрай мен ме изблъска и ръмената ни се докоснаха. Обърнах се към него и продължих да гледам как се отдалечава. Тръгнах след него. Той влезе в моят ''апартамент''. Е явно не съм заключил.

...Шуга...

   Джин връхлетя в стаята. Беше се ядосал и бузките му бяха станали румено червени. Разсмях се, а той ме изгледа накриво. Той беше от хората, който винаги се усмихва, а за да е в такова настроение, в което е сега нещо наистина трябва да го е ядосало. Седна на стола и ........ тъкмо започна когато съквартиранта ми влезе в стаята. Джин замълча.

-Хей какво ще казваш? Шуга до Джин. За какво си ядосан бе?-Джин погледна към НамДжун, изправи се и избяга от стаята като малко дете. 

-Чакай Джин-докато се усетя, той вече беше опрашил на някъде.

   С Джуни седнахме на масата и започнахме да разказваме един на друг. Открихме общи интереси, каза че го наричат Рап Монстър и като цяло се опознахме. Странно бе, че разпитва за Джин, но пък какво от това. Може и да не е зле тук, като се замисля.

...Джимин...

 ...на другата сутрин...

    Събудих се и тръгнах към банята. Отварям вратата и.

-Абе ти ненормален ли си, защо не чукаш преди да влезеш в банята?-разкрещя се Джин изпод душа. Първо разширих очи от видяното, след това ги закрих с ръка, излязох и затворих вратата.

-Извинявай. Не бе нарочно, по навих си влизам така, не съм свикнал.-започнах да се обяснявам.

-Да и аз тей си помислих, знаеш ли?-каза излизайки от банята с увита кърпа около кръста. Все още бях с ръка на очите.

-Побързай или ще закъснееш.-думите му ме разсееха и веднага влязох в банята. Всъщност нямаше да закъснея. Винаги ставах 1 час и 30 мин. преди да започнат часовете ми, а се оправях за около 20 мин. + къпането, след това за 10 мин. стигах до училище. Остава около 1 час в който разпускам. Обичам да се разхождам сутрин или да стоя на някоя пейка и да чета. Оправих се и тръгнах. Преди да изляза видях с периферието на окото си как Джин се тъпче с рамен крещейки ми нещо от сорта ''Ти няма ли да закусваш. Страхотно повече за мен'', но просто не му обърнах внимание. 

   Бе хубав пролетен ден ((Spring day)). Това не се случваше много често. По това време на годината обикновено валяха поройни дъждове. Но не и днес. Ето че може би днес бе един по-хубав и по-различен ден. Отидох на любимата си пейка, отворих любимата си книга и се отнесох в един по-хубав и по-различен свят. Какво можеше да се обърка.

Хей хорица, здравейте. Не знам какво се получи, но да. Извинявам се ако има грешки. Благодаря, че си правите усилието да четете глупавите ми историйки <3 <3