Fuck you (Yonmin)

*2*

   В тази част има някой думички, които не се препоръчват за по-малките читатели. Знам, че и аз не съм много голяма, но все пак. Благодаря предварително за четенето.

  -Какво искате момчета?- попита госпожата, а те просто подадоха едни листи. Заленокосият ме погледна злобно и се блъсна в мен нарочно.  

-Деца това са новите ви съученици.- веднага започнаха шушукания. От дясно и ляво се чуваха гласовете на момичетата ,, О колко са сладки'' казваха едни, а други ,, Дали, ако поканя зеленокоското на среща ще се съгласи, макар че ако поканя и кафявокоското, няма да сгреша''- Кажете няколко думи момчета- подкани ги госпожата

-Аз съм Шуга, това е прякор, а ако разберете истинското ми име внимавайте и се молете на Бог да не ви чуя да го казвате на глас иначе ще стане лошо- заплаши класът на бързо, а след това погледна към мен и ми се усмихна. Усмивката му не беше нормална, плашеше ме и имах чувството че съм сбъркал някъде. Дали не съм набелязан ((ой горкия не знае какво го чака, но пък нито и вие)). 

-Аз съм Джин. Това си е моето име. Тук съм от скоро. Нека бъдем приятели.- момчето каза кратко, бързо и точно. След това се усмихна топло на всички.

-Добре. Вие двамата може да седнете, а Джимин да продължи.- след тези думи на госпожата, бързо продължех. На няколко пъти поглеждах към класът, за да имам очен контакт с тях и погледа ми се засичаше с новият мрачен съученик.

   Часовете свършиха. Нищо интересно днес, може би само това че онзи Шога ли Шука ли къв беше ме гледаше, когато минавах покрай него ((води ми се умен, а едно име не може да запомни горкия)). Изглежда странен или по скоро ме плаши, дано да не сме в една стая с него. 

   Чаках Сън Ан вече може би от 15 минути. Отворих Wattpad и се спрях на някакви тъпизми ((няма да рекламирам)) е нз ама аз се хилих, като дебил. Нямах батерия на тела ест. Отидох до зарядното, което е до един висок шкаф с книги (да хора чета книги). Спънах се в килима, щях да падна, но се хванах за този шкаф. Той не падна върху мен, но книгите да (може и да се откажа от книгите, все пак те искат да ме убият. Не, кого залъгвам). Паднах на земята и в този момент се звънна на вратата. До вратата има огледало, погледнах се и целият бях рошав. Щях да я оправя, ако не се бе звъннало на вратата настоятелно още веднъж. Отворих вратата, като през това време и минах с пръсти през гъстата си оранжева коса ((представете си го, защото аз си го представям и мисля, че ми трябва инхалатор)). На вратата беше... .

...Шуга...

  Звънях, звънях и звънях, но никой не отваря. Оф изнервих се, просто ако някой не отвори шибаната врата скоро, ще я счупя. Тъкмо понечих да звънна отново, когато вратата се отвори. От там се показа оранжевата тиква (постоянно ми взима погледа с този цвят на косата. Малко ме дразни, изглежда задръстен, а той не знае кво правя с такива като него). Мина с пръсти през рошавата си коса и когато погледна към мен се учуди. Честно много ме дразни, но е някак сладък. Не не не кви ги говоря, аз да не съм гей ((ой горкия, сега не си ама ще станеш)). 

-Кво ме гледаш толкова опулено, тежи ми дай да мина.- казах набързо, за да разсея мислите си. Не, че и аз не го зяпах малко.

-Ти ли си съквартиранта ми?- попита объркано

-Не- но де да бях. Жалко щях да те скъсам. Нееееее аз не съм гей. Шуга успокой малкия, преди тиквата да го е видял. Какво по дяволите надървям се само докато го гледам. Ужс, не съм такъв и никога не съм бил. Никога не съм имал гадже момче, камоли да спя с такова (макар, че този бих го вкарал в леглото си, неееее тъпо под съзнание). Винаги съм се възбуждал от момичета и съм спял само с такива. Мамка му, ще си го изкарвам на него, за да не го чукам ще го пребивам. Тъка ще забравя за него.- Моят, дружелюбен приятел Джин е твой съквартирант.- казах спокойно

-А добре, супер.- каза го сякаш му пада камък от сърцето, все едно не е искал да е с мен в стая. 

-Къде да ги оставя?- попитах и погледнах към куфарите на приятелят ми.

-Стаята от ляво е неговата.Остави ги там и ако искаш след това седни на дивана.- погледна невинно към дивана, а след това към мен. 

    Запътих се към стаята. Отворих я и оставих двата куфара на земята. Излязох от стаята, обърнах се към оранжевият и ..... . Какво по дяволите. Беше на земята, събираше книги и се бе нагъзил. Какво, мамка му предизвиква ли ме? Аз почти се сдържам, а този не мислено прави такива секси пози. Той се изправи и почна да подрежда книгите по рафтовете на шкафа. О не, малкият иска навън и го усещам как не издържа. В този момент той се обърна и каза:

-Защо не седнеш?

-А не, мерси. Аз ще тръгвам.- хукнах към вратата и след секунда вече ме нямаше.

  Здр хора. Извинявам се ако има грешки и за забавянето. Ако ви хареса я вотнете и ви моля за мнението ви. Благодаря отново и обичам ви <3