Fuck you (Yonmin)

*4*

     Бе хубав пролетен ден ((Spring day)). Това не се случваше много често. По това време на годината обикновено валяха поройни дъждове. Но не и днес. Ето че може би днес бе един по-хубав и по-различен ден. Отидох на любимата си пейка, отворих любимата си книга и се отнесох в един по-хубав и по-различен свят. Какво можеше да се обърка.  

     Имам физическо, а са минали 15 минути от часа и ми остават 5 страници от книгата. Няма нито смисъл да отивам, нито да ставам от мястото си и да оставям книгата.

...Шуга...

     Пак се успах, а е само първият ми ден. Първи час ФВС. 100% Джин не е отишъл. Нещо не му допада тоя час, но при мен е точно обратното. Баскетбола. Баскетбола е моят спорт, а физическото може би единственият час, който харесвам.

    Вече са минали около 20 мин. от часът, а аз бях до спирката пред входа на училище. Минах през няколко храста и китки, дори за малко да се блъсна в едно дърво. Какво стана, заобиколих го като нинджа и се спрях за глътка въздух. Погледнах на право, а пред мен Джимин, който седи на една пейка и чете спокойно книга. Личеше си, че е много заинтересован,  дори не ме забелязва. Вече явно я приключваше. Реших да се заям. Минах покрай него и нарочно бутнах книгата му. Тя падна на земята, а аз леко се подсмихнах. Бързо го подминах, без да се обръщам към него.

...Джимин...

     Както си стоях, изведнъж. Пльос. Книгата ми се оказа на земята. Погледнах да видя кой глупак го е направил, но от ъгъла видях само малка част от зелено ментова коса. Веднага се усетих кой е. Естествено нищо не направих. Взех книгата и допрочетох страниците. 

     Вече приключвах, когато чух звънеца. Мисля да не се заяждам с приятеля на съквартиранта ми.

...Шуга...

     Цял ден оранжевата тиква ме избягва. Види ли ме хуква на някъде. Сега стой пред мен. Е по точно на съседната маса, но пак е срещу мен. Взирам се в него и не отмествам поглед. Обяд е и всички сме в столовата. На моята маса сме аз и Джин, а да и някакви момичета, които ще се опитат на утрешния купон да си легнат с нас. Но това е друг въпрос.

...Неутрал...

    Юнги не отместваше поглед от Джимин. Гледаше го така все едно иска да го разкъса на милиарди парченца , но то така си и беше. От както Шуга бе видял това момче го искаше в леглото си. Искаше да опита пухкавите му устни, да си играе и роши косата му, искаше да оставя смучки по цялото му тяло и най вече искаше да го задоволява. Зеленокоското си мислеше, че това ще е една игра и след време всичко ще приключи, но не бе познал. 

     Двете момчета успяха да засекат погледите си няколко пъти. По-малкото момче осъзнаваше, че този поглед не означава нищо добро и всеки път в които имаше очен контакт, Чим усещаше болка. Все едно някой го пребиваше. Толкова ужасяващ бе този поглед на Юнги. Момчето се притесни достатъчно. Не можеше да стой просто така, знаейки че замислят нещо лошо за него. Изправи се, без да казва нищо на хората от масата си и просто излезе от столовата. Чу стъпки зад себе си, нямаше нужда да се обръща, все пак вече знаеше кой е. Чим тръгна да бяга. Заслиза по стълбите и когато вече не чуваше стъпки реши да се скрие в най-близкото помещение, а това бяха съблекалните на физкултурния салон. Оранжевокоското клекна в най-тъмния ъгъл, като се опитва да не издава никакъв шум. 

Ами не знам какво да кажа......тъпа е, ама пак е нещо