С вкус на черешови устни

Случка3:Ти си болка в задника, Браиън!?

-Хайде де, ако гледаме този филм ще имаш причина да се сгушваш в мен!- каза настойчиво и ми намигна.

-Не! Казах ти вече, гледала съм го над 100 пъти. Нека гледаме друг филм на ужасите!- той само изпъшка недоволно и завъртя очи. Веднага след това последва моята широка усмивка и най накрая си седнах на мястото.

Сложих си купата с чипс в краката и се завих с одеалото. Токато гледах как се оправя с телевизора ми си спомних разговора ни от по рано. Да, вярно е аз го мразя и ненавиждам. Но всъщност реших да му дам шанс. Шанс да сме приятели и най-после да се държим мило. Или поне аз да започна да въздържа Гнева си и той да започне да говори с мен като с приятел, а не като с "гадже". А и не бих изпуснала шанса да прекарам вечерта с някой дръг, освен храната ми.

-За какво мислиш?-последва стреснат поглед от моя страна. Не ме винете, не е страшен но не очаквах да чуя неговия глас.

-Ам...за нищо важно.-засмях се нервно и продължих, но вече със сериозна гримаса.-Хайде! Пускай филма!

-Дообре!-нещо се усъмни в мен, но въпреки това пусна най-сетне филма.

Филма не беше дълъг или поне аз не го следях. Вниманието ми беше привлечено от тялото на Браиън. Може да е като всяко друго тяло на момче поддържащо си се. Но неговото щеше да пръсне ризата още малко. Избягвам погледа му, като се съсредоточавам върху филма. Всъщност не си падам по ужасите, но пък за разлика на това искахда ядосъм Браиън с това. Но като се замисля май е по-добре филма, който избра той самия-"Петък 13". От колкото този с който се опитваше да ме сплаши-"Rest Stop". Филма беше отвратителен, по гнусен и от "The Evil Dead". Не беше измислица като него, напритив беше по реален случай. Разказваше се за една девойка, която се изнася без знанието и позволението на родителите й. Тя отива на една бензиностанция, за да ходи до тоалетната. Но един манияк я преследва и каквото и да направи не може да го убие. А бе по-добре вие да си го гледате.

-Защо не ме харесваш?-вниманието ми беше привлечено. Не му обърнах внимание и продължих да си гледам "невероятния" филм.-На теб говоря, ехо?!

-Ъгх...гледам филм! Не можеш ли да изчакаш края!-идиот.

-Не! Знаеш че не обичам да чакам! Отговори ми, СЕГА!-оле тоя нещо много си повярва.

-Оф инатливо магаре такова!-изключих телевизора знаейки че няма да може да намери филма пак. И без това вече си има друго занимание. Оставих вече празната купа и се обърнах към него.-К'во искаш?!-бях ядосана, личеше ли си?