МАРАБА,тъй де тъй! Добри утро, ден, вечер, кой квот сака.
Едно ГОЛЯМО извинение че пиша за пръв път от 3 века и то няква мижава бележка!
ППЦ не съм по бележките, не го исках аз. Ама го сметнах за важно да ви кажа що не пиша. И като цяло да отговоря вна въпросите ви къде съм се затрила, що съм активна и само чета. Това съобщение се отнася за абсолютно всички книги, които съм почвала и тъй нататък.
Но, но. да кажа три важни неща.
1.Мисля да почна да пиша по редовно, в рамките на две седмици-една глава. Ще ми се да е по-често, но все пак и аз съм човек имам си свойте нужди и си ги искам. На даскало съм, трябва да се завършва тая година все пак и тъй.
2.Книгите, които почнах да пиша 3 са май(дори не знаем колко са) ги почнах преди две години почти и сега ще се опитам да ги довършвам някакси и да ги редактирам защото и аз съм чавек и съм негрУмотна.
3.Тва беше, няма повече!
Причината да не пиша е защото ме мързеше всеки път щом се сетя за книгите.
Сега сериозната, сядам да пиша и кво се случва:
Сядаме с нагласа че ще пишем, сядаме, записваме си идеите, отваряме лаптопа, влизаме в Wattpad, отваряме някоя книга, седиме три часа и разбираме че имаме бяло петно.
Това е! Не е някаква философия, просто сякаш ми я няма музата.
Ай котарачета, туй беше до следващата глава!(да бе)
RokoBa
KAMU SEDANG MEMBACA
С вкус на черешови устни
Fiksi RemajaДжен е невинно и искренно момиче. Тя никога не си е позволявала да има слаби оценки. Винаги е била примерната и отличната. Тя има много приятели от у-ще, даже от по горните класове. Но тя започва да се сприятелява с един от по горните класове и това...
