Когато излязох от конферентната зала, се отправих към тоалетните с надеждата, че все още имам шанс да изпера любимата си бяла блуза. Но разочарованието ми бързо се разтегна навсякъде около мен, когато очите ми пресрещнаха голямата бяла табела на вратата ,,Не работи!". Завих няколко крачки по- надолу към служебния вход замислено. Нямах много хубави спомени от това място. Първият път, когато кракът ми стъпи на черните теракотени плочки, челото ми ги посрещна няколко минути по-късно, точно след като приятелят ми ме заряза с SMS, благодарение на който мокрият хлъзгав под ми убегна. Въпреки това се отправих на там. Осенила ме беше радостната идея, че имаше вероятност да намеря някакъв препарат. Когато стигнах до масивната черна врата, с усилие я избутах. Първото нещо, което видях бе познатия му лик от другата страна. За трети път днес. Прекрасно, няма що.
- По дяволите, пак ли ти?
Но явно не беше в настроени, защото този път не ми обърна внимание. Подмина ме с поглед сякаш не съществувах и продължи да търка петното на панталона си. По някакъв странен начин успяваше да кара всички около него да се чувстват нищожно. Жалко, че аз бях упорита и не се предавах лесно на такива чувства. Когато се приближих до мивката, с разочарование открих, че единственият препарат в радиус от един километър беше евтин сапун с формата на круша. Съблякох блузата си и я прострях под чешмата. Очакваше я дълго и мъчително изпитание.
- Осъзнаваш ли колко глупаво постъпи? Даваш ли си сметка изобщо, че мога да те съдя за нанасяне на телесни повреди? - странно, но този път в гласа му нямаше нищо престорено и превъзнесено, напротив, беше пропит с назидание и едва забележимо се прокарваха покровителски нотки. Сякаш слушах родителите си. Засмях се.
- Осъзнаваш ли че тоалетната е само за служители? -отвърнах на въпроса му с въпрос.
Известно време помълча пак. А аз си позволих да го наблюдавам, докато перях ожесточено белия плат. Беше сериозен и умислен. Няколко бръчици бяха обсипали челото му и така изглеждаше доста по-възрастен от преди малко. Макар че ми се струваше, че принципно си беше младолик по природа и по- душа.
- Знаеш ли кой съм въобще?
- Батман- казах задавено. Опитах се да спра смеха си, но той приседна между гласните ми струни заедно с отговора ми.- Знаеш ли кой съм въобще?- повторих променяйки тембъра си и продължих да се хиля. Известните личности с тяхното чувство за превъзходство. Успяваше да ме забавлява. Но явно прекалявах малко.
- Държиш се като дете- погледна ме косо и доста лошо. Стори ми се, че прочетох в погледа му как съжали, че изобщо беше казал нещо.
- Виждала съм те по множество реклами, интервюта и на всякъде из социалните мрежи- извъртях очи при последното, но гласът ми вече беше станал доста по-сериозен.- НО най-вече на екрана, търчащ по футболните игрища.
Е, очевидно знаех кой е. Вече можеше да спи спокойно.
- Дяволите да го вземат- хвърли сапуна на земята- не се маха.
Черното петно сега беше удвоило размерите си. Почувствах се леко гузно, но този момент продължи само в секундата, преди която погледнах собствените си дрехи. После се приближих към него и го огледах от близо. Беше доста по- висок от мен. Импулсивно, без грам мисловна дейност, прокарах ръката си по петното, на милиметри над слабините му. Усетих как се отдръпна леко назад.
- Това е вода, кретен такъв. Остави я да изсъхне и ще се оправи.
- Кога, утре ли? Не всички можем да сме с твоето флегматично темпо.
Пропуснах да реагирам на забележката му и се надигнах леко на пръсти. Разкопчах горните три копчета на ризата му, изкарах я отвън (защо изобщо хората се запасваха) и му помогнах да навие небрежно ръкавите. Така петното се губеше някъде под тоновете сексапил, които сякаш се изпаряваха от кожата му като опиат. Отново се надигнах и протягайки ръка, разроших косата му, макар че следите от гел се съпротивляваха. Разбирахме се и без думи и честно - така беше много по-приятно. Но естествено, като всяко друго удоволствие, не продължи дълго.
- Не така трябва да привличаш чуждото внимание – заговори някак смирено, но после погледна смаяната ми физиономия и побърза да ми обясни преди да съм казала каквото и да било. - разля кафе по мен, изложи ме няколко пъти , ругаеш постоянно, а сега си наполовина разсъблечена - сигурно щеше да продължи да дрънка още, ако не го бях прекъснала.
- Задръж си тъпите предположения. Не съм умряла за ничие внимание, най- малко пък за твоето.
Нямах идея какво ще направи, за това останах смаяна, когато приближи лицето си на сантиметри от моето. Имах чувството, че играехме игра на погледи. И господи, убедена бях, че с очите си ми казваше много повече. После извърна глава от мен и посрещна образа си в огледалото за пореден път. Видимо успокоен от резултата излезе. Успях да хвана вратата след него преди да се е треснала, но той не се обърна.
- И кажи на русокосия си приятел, че нито ще се занимавам с него след конференцията, нито ще съм част от договора ви –след което я оставих да се затръшне и да прокънти след думите ми като последно ехо.
