Z

264 52 9
                                        

Предполагам,че някои хора казват, хубавите неща винаги достигат краят си.

И знаех,че днес ще свърши и по-някаква причина не бях изплашена.

Пратих адресът си на Юнги и скоро видях луксозна спортна кола, която проправяше пътят си насам. 

Юнги излезе и ме погледна странно, сега като не сме с училищните си униформи, беше отчетливо.

Нашите облекла бяха чиста линия на раздялата.

-Маделин? Защо си тук и облечена така?-Попита ми, посочвайки дрехите ми, които носех вече години, показвайки гримаса на отвръщение.

-Юнги.

-Това е домът ми и това съм аз.

-Не съм богата, популярна или секси.

-Излъгах.

Погледна ме все едно бях боклук, никога нямаше да забравя лице като това.

-До тук сме. Не ме заслужаваш.-Той изпъшка и влезе в колата си, а аз го гледах как си отива.

Помахах на колата която все повече се отделечаваше и отделечаваше, знаейки,че той повече няма да се върне при мен.

Защото той беше след деца с пари.

И това няма никога да бъда аз.

*КРАЙ*

Social status ||MYG // Bulgarian translationTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang