Предполагам,че някои хора казват, хубавите неща винаги достигат краят си.
И знаех,че днес ще свърши и по-някаква причина не бях изплашена.
Пратих адресът си на Юнги и скоро видях луксозна спортна кола, която проправяше пътят си насам.
Юнги излезе и ме погледна странно, сега като не сме с училищните си униформи, беше отчетливо.
Нашите облекла бяха чиста линия на раздялата.
-Маделин? Защо си тук и облечена така?-Попита ми, посочвайки дрехите ми, които носех вече години, показвайки гримаса на отвръщение.
-Юнги.
-Това е домът ми и това съм аз.
-Не съм богата, популярна или секси.
-Излъгах.
Погледна ме все едно бях боклук, никога нямаше да забравя лице като това.
-До тук сме. Не ме заслужаваш.-Той изпъшка и влезе в колата си, а аз го гледах как си отива.
Помахах на колата която все повече се отделечаваше и отделечаваше, знаейки,че той повече няма да се върне при мен.
Защото той беше след деца с пари.
И това няма никога да бъда аз.
*КРАЙ*

KAMU SEDANG MEMBACA
Social status ||MYG // Bulgarian translation
Cerita PendekСхванах го. Ние сме на различни нива . Original story by :-Taemeaway