Йонги беше мъртъв.Усмивката, изписана от съвършените му розови устни бе застинала на безжизненото бледо лице.Клепачите на вечно тъжно гледащите очи бяха схлупени.Вече я нямаше руменината по бузките му.
Пръстите му ветрено държаха изсъхнала черна роза,чиито бодли бяха причината за алените капчици кръв по бялата му риза.
Джимин се надвеси над мъртвото тяло, стоящо във все още отворения дъбов ковчег.
Нежно плъзна пръстите си по неговите и стисна силно очите си.Сълзите започнаха да се стичат по страните му безспирно.
-Йонги...- промълви тихо.Искаше му се да чуе гласът му.Дори сърдитият му безразличен тон му липсваше.
Въпреки желанията му това бе реалността.Йонги нямаше да се върне,а скоро дори щеше да се намира на два метра под земята.
-Йонги...-повтори обезнадеждено момчето.
-Защо трябваше да постъпвам така?Защо те изоставих?
--------------------------------------------
-Мразя те Парк Джимин!Мразя те!-крещеше тъмнокосият, правейки поредния дълбок разрез на китката си.
-Защо се появи в живота ми,а?Всичко съсипваш...-захвърли бръснарското ножче настрана и започна да блъска главата си в стената.Истеричните крясъци се повтаряха и се примесваха със силния му плач.
Алената кръв се стичаше по бялата му плът...обримчваше с червени ивици тънката, наподобяваща на притежавана от анорексик китка...Беше слаб.Твърде слаб и околните се отвращаваха и бягаха от него...
Нищо.Скоро щеше да си отиде и вече нямаше да грози лицето на земята.Знаеше го.
Той бе излишен...той беше боклук...беше изпадняк...
Отсъстваше редовно от училище...мислеше,че като не вижда обекта на чувствата си всичко ще спре...или просто ще отмине като поредната тръпка.Грешеше.Дори тогава всяка негова първа мисъл бе насочена към Джимин.
Джимин...онова момче,което бе единствената му опора,когато загуби родителите си.Остана сам...единствено с него не се чувстваше празен...единствено с него се чувстваше...обичан.
Твърде късно разбра,че доброто отношение се е оковавало само на съжаление.Твърде късно.Вече бе влюбен, а чувствата се разрастваха всеки изминал ден...когато видеше лицето му,усетеше аромата и топлината,която той излъчваше и когато чуеше гласа му...ах този мек хипнотизиращ глас...
Бяха толкова близки в един момент и Йонги тайничко се надяваше,че може да му провърви и по-малкият да отвърне на чувствата му, но в следващия миг всичко се срути.
Цялото училище разбра за хомосексуалната му същност и той стана обект на подигравки.Те не оставяха отпечатък в съзнанието му.
Дори тогава единствено се интересуваше от Джимин,въпреки че против очакванията му да получи подкрепа и разбиране от негова страна, бе удостоен единствено с студени и дори погнусени погледи.
