Всичко започна преди 3 година, когато се запознах с Д. и се влюбих за първи път. Той се премести в моя клас. Тогава бях 15. В началото бяхме само на "здрасти, как си" и нищо друго. Той си хареса една съученичка и това продължи година и 2/3 месеца.
Беше ми трудно, защото и започнахме да се сближаваме. Но в средата на 10 клас той вече нямаше чувства към другото момиче и се отдръпна от нея. Тогава ходихме на един рожден ден, където той се беше напил малко и започна да ходи след мен, да ме гали по врата, но аз не осъзнавах какво става. Не разбирах, че той е з? ?почнал да има чувства към мен. На училище си говорехме постоянно, закачахме се... приятелките ми започнаха да ме бъзикат. Лятото след 10 клас ходихме на лагер заедно, но всичко се обърка.
Една от най-добрите ми приятелки(която също се бъзикаше) му налетя и така две нощи. Д. се чувстваше изключително объркан, когато на тази "приятелка" й писна. Отидох при него и му казах, че всичко е наред, стоях и исках да му кажа, че наистина съм влюбена, но просто не беше момента. Останах там дълго време.През целия лагер той ми казваше колко съм хубава,имаше един момент, в който просто го прегърнах, а той ме вдигна във въздуха и ме завъртя..никога няма да го забравя. След лагера излязохме няколко пъти с компания и един приятел го попита докато се разхождахме кого харесва(не знам дали беше нарочно или за шегата) и Д. отговори с моето име. Но тогава бях осъзнала нещо - той беше най-добрият ми приятел.
Не можех да си позволя да го загубя като такъв.. След това всичко се промени. Като излизахме Д. ме отбягваше и накрая разбрах защо беше всичко това. Харесваше друго момиче от компанията. Като ходихме по рожден? ? дни заедно той стоеше при нея, искаше да се снима с нея.... аз си казах "време е, преди да си го изгубила напълно" и в деня, в който щях да му кажа..той тръгна с нея. В началото бях добре и после пак бях добре. Попринцип съм много силна. Говорих с Д. и го разпитах как е станало всичко - каза, че от края на лятото я харесвал, отдавна искал да я целуне, но нямал смелост и накрая я изпратил и всичко станало. На външен вид имаше усмивка на лицето ми...казах му,че съм много щастлива за него, но вътрешно болеше. В същия ден му признах, че ми е най-добрия прият? ?л и той се усмихна. Минаха няколко месеца и всичко си беше същото. Тогава към края на 11 клас(март тази година) Д. започна със смесените сигнали(не знам случайно или с причина)
Пак се закача с мен, през часовете ми се усмихва и ми прави физиономии, говорим си много. Преди няколко дена ми се беше разсърдил и аз го питах какво има и той не ми каза. След 2/3 дена отидох и го погледнах и му казах да не ми се сърди за глупости и Д. каза, че не изглеждало да ми пука, а аз отвърнах, че е просто добре го прикривам. Онзи ден дойде и започна да ме гали по главата. Хв? ?щаме за ръцете. Вчера застана до мен( последния ден от училище) и отново ми хвана ръцете..искаше да ме прегърне.
И днес на раздаването на бележниците искаше да се снимаме, после ми каза да си дам отново номера си и все едни такива... наистина не знам какво да правя...той е заедно с момичето вече 6/7 месеца, аз осъзнавам каква глупачка съм била, но разберете не можех да съсипя приятелството си с него.. не можех да си позволя да загубя още един добър приятел.. обичам го с цялото си сърце, знам всеки негов израз на лицето какво означава, всяко негово движе ние..когато ме докосне съм спокойна и щастлива... но не съм такъв човек, че да съсипя нечие щастие, заради моето. .имах своя шанс и го изпуснах..само че всички тези смесени сигнали ме карат да мисля, че има нещо повече...моля ви помогнете, дайте ми някакъв съвет...благодаря предварително
