Texting with my new friend

Глава 31

Райдел се разхождаше сама в парка. Просто искаше глъдка чист въздух. Беше се променила за тази една година. Никога не е била предавана по такъв начин. И не го очакваше от Оливия. Тя й беше толкова близка.
Докато размишляваше чу силен писък. Разбра от къде идва и се затича натам. Гледката не й хареса. Това бяха Марко и Оливия. Той я беше притиснал за стената на магазинчето а тя викаше и се съпротивляваше. Без да му мисли много Райдел се затича към Марко след което му направи схватлка която беше научила от каратето. Марко падна и се гърчеше на земята а Райдел го ритна няколко пъти. Оливия седеше подпряна на стената, трепереше и сълзи се спускаха от очите й. Втурна се към Райдел и я прегърна.
Лив: Райдел! Радвам се че дойде! Благодаря ти много! И съжалявам! Не трябваше да постъпвам така с теб! Аз съм глупачка за да му се вържа отново! - тя млъкна за момент а Райдел я прегръщаше и галеше гърба й. - Ако не беше дошла..... т.... той щеше.....
Райдел: Но дойдох. И винаги ще съм до теб! Дори да сме скарани и да не си говорим!
Двете се усмихнаха една на друга. Тръгнаха си оставяйки момчето да се гърчи на земята.
Двете се разхождаха, смяха се, спомняха си хубавите моменти заедно. Оливия все още съжаляваше че постъпи така с Райдел но й беше простено.

*Завърнах се 🎉🎉🎉*