Край

445 56 2
                                    

Там имаше познати за мен лица.
Аз: Няма да отида там!
Тя: Хайде де!
Аз: Моника ти......
Момчетата се обърнаха и ни забелязаха. Майк стана от пейката и ме гледаше.
Той: Оливия......
Дойде бавно до мен. Аз не можех да мръдна. Просто нещо не ми позволяваше да направя каквото и да е. Той просто ме прегърна. Отвърнах на прегръдката му.
Той: Липсваше ми Лив....
Аз: Майки аз..... Съжалявам. Не трябваше отново да му се връзвам.
Той: Не се тревожи. Когато си с мен не може нищо да ти направи.
След като каза това цялата потръпнах.
Аз: Благодаря ти.

Моника
Аз: С вас сме добър отбор.
Кал: Така е.
Аш: По-често трябва да се събираме.
Люк: Да кроим разни неща.
Погледна като вещер и потърка ръцете си което ни накара да се засмеем. Лив и Майк продължаваха да се прегръщат и да си говорят.

Оливия
Аз: Не мислех че съдбата отново ще ни срещне.
Майк: Аз също. Бях ти супер сърдит но като те видях.... всичко се изпари.
Отделихме се от прегръдката. Той взе лицето ми в дланите си и допря челата ни. Не издържах и слях устните ни в целувка.

Texting with my new friendTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang