Боец / Fighter

(Не)предсказуема

Майката на Катрин винаги твърдеше, че дъщеря й е най-предвидимото същество, което познава. И тъй като я познаваше добре, Катрин не смееше да възразява и не се опитваше да убеждава родителите си в обратното. Знаеше, че отстрани животът й, а и всяко нейно действие изглеждат напълно предсказуеми - та тя си имаше дори седмичен план, вършеше едно и също всеки понеделник, вторник, сряда.... събота, неделя, едно и също всяка седмица. Това бе една от чертите на Катрин, която отблъскваше всеки мъж в живота й, но тя като че ли нямаше проблем с това. Приемаше всяка раздяла спокойно, знаеше, че все някога ще срещне онзи човек, който ще я накара да стане (не)предсказуема. Доскоро смяташе, че може би този човек е Пол, но след като се разделиха, дори след милионите пъти, в които той й звъня, за да се извини, тя спря да вярва в него и в тях като едно цяло.

Поредният понеделник. Ранно ставане, чаша силно кафе, парченце шоколад. И нейната усмивка, грееща като Слънце. Влезе в редакцията и както винаги озари целия етаж. Времето беше мрачно и дъждовно, но когато стъпи в офиса, сякаш навън отново беше пролет, птичките пееха, сгушени едни в други, цветята разцъфваха. Кати бе усмивката на редакцията.

В началото на всяка седмица Джеремая Уолт, синът на шефа на Кати, разпределяше седмичните задачи на всеки един от екипа. Офисът бе почти празен, тъй като всички бяха извън страната - някои по работа, други в командировка, трети просто на почивка със семейството. Обикновено събранието на екипа траеше около 3 часа, но сега, когато работещите бяха малка, задачите - също, събранието приключи за около 45 минути. Джеремая си падаше по Катрин още от първия ден, в който тя постъпи на работа, затова се опитваше всячески да задоволи желанието й да направи важен и голям материал, но не винаги се получаваше. В края на събранието единственият материал, който бе останал бе "Дубай - минало и бъдеще". Джеремая беше забелязал как Катрин идва почти първа и винаги си тръгва последна, и прецени, че една командировка в Дубай, би й се отразила добре.

- Катрин, как ти се струва материалът за Дубай? Ще се справиш ли?

Младата журналистка се изчерви, тъй като имаше много хора, които се стремяха към командировката и не толкова към материала, и след като Джеремая го предложи именно на нея, всички погледи се впиха в устните й, чакайки отговор.

- Виж, Джем, знаеш, че този тип материали просто не са за мен. Предпочитам да остана в офиса и да..

- Катрин, напоследък се преуморяваш, идваш първа, тръгваш си последна, това не е добре за здравето ти. Ела с мен в Дубай, ще подготвим материала за около 4 дни, с твоето темпо на работа... През останалите 6 дни ще си почиваш, мисля, че имаш нужда от това. Заминаваме утре сутринта, ще те взема от вас, полетът ни е в 7ч.

Всички бяха изненадани от решението на Уолт-Младши, но никой не смееше да възрази. Кати се почувства някак странно - почувства се оценена за първи път, откакто бе започнала работа в "Трибюн", но и не искаше да изглежда сякаш се подмазва на заместник-шефа си за повишение, само защото е млада и красива. От своя страна Джеремая също бе изключително красив - висок, тъмна коса и зелени очи, нямаше как да му откаже, затова всичко, което успя да каже беше:

- Добре, шефе.

Никога не си тръгваше по-рано от работа, но се наложи, за да има време да стегне багажа си за командировката. Джеремая й предложи да я закара до апартамента й и тъй като навън валеше пороен дъжд, тя се съгласи. Сякаш за секунди журналистката се озова пред апартамента си, погледна изненадано красивият шофьор и мило (и почти вече влюбено), му се усмихна.

- Надявам се да си доволна от предложението ми за командировката и да не се сърдиш, че те прекъснах.

- Предложението за командировка или за материал? - Катрин се засмя за първи път от доста време в компанията на такъв прекрасен мъж. - Не се сърдя, че ме прекъсна, просто не искам да изглежда, сякаш...

Джеремая отново я прекъсна, този път не с думи. Доближи се до нея за части от секундата, обгърна с ръце нежното й лице и впи устни в нейните. Целувката траеше секунди, но успя да развълнува сърцето на (не)предсказуемата за цяла вечер, в която тя не успя да заспи, тъй като нямаше търпение отново да види Джем. Не се беше вълнувала толкова силно, откакто се запозна с Пол, и усещането, че е влюбена бързо размъти мозъка й. Лежеше в леглото с нелепа (и почти сигурно влюбена) усмивка на лицето. Вече минаваше полунощ, когато мобилният й звънна. Тя погледна дисплея и с изненада изрече името на глас, сякаш имаше още някой, който трябваше да го чуе - сърцето й.

"Джеремая Уолт."

- Ало, Джем ?

- Здравей, би ли могла да слезеш до долу за малко ?

- Всичко наред ли е ? 

- Да, разбира се, просто слез. Искам да те видя... отново. - засмя се по телефона. - Вземи си и багажа, чакам те.