Кучка С Тайна

Лунно привличане

След като се сбогува с Макс се отправих към вкъщи, но точно тогава чух онзи примамващ глас, който идваше от дълбините на морето,,Ела при нас Клеър, ти си част от този свят".Примамена от гласа вървях  все по-бързо и по-бързо влизайки във водата огряно от сребърната лунна светлинна.Не можех  да спра да влизам все по на дълбоко в морето.В едно време спрях,усетих как нещо ме придърпва, беше една невероятно красива жена с коса като луната и кожа синя   като морето.Тя ми каза,,Сега ще станеш една от нас", докато осетя какво става цялата ми коса стана досущ като на прекрасната жена, кожата се покри с златни люспи и усетих как губя краката си.Помислих си , че умирам и потъвам, но всъщност ставах част от водата.
На сутринта се озовах на едни бряг, много по-далечен от моя.Погледнах се и видях как нямам никакви  следите по тялото ми.
Докато се усетя вече бях преплувал на отсредният бряг.Бързо влязох вкъщи , възможно най-незабелязано.Отидох  да се изкъпя и щом водата се допря възвърнах формата си от снощи-,,КАКВО!Да не би да съм русалка".
Това беше най-смахнатото ми лято.
Как можеше да се случи на мен?Защо точно на мен. Докато си размишлявах някой почука  на врата на стаята ми .Това беше баба:
-Скъпа искаш ли закуска?
-Да разбира се скъпо бабче. -Щом баба ми ми отиде при една приятелка, реших да намеря някаква информация в интернет за русалките. Разбира се , както и очаквах не открих нищо.За да се поразсея от това отидох в това заведение.Там беше само Макс, изненадващо без приятелката си Шарлот.
-Хей, Клеър.-Каза той и ми помаха.
-Здравей.-Му отвърнах аз.
-Искам да ти  се извиня за това снощи.Не бях на себе си.
-Няма проблем и на мен ми се случиха много странни неща, така че...
-Искаш ли да се поразходим, знам  едно чудесно   местенце.
-С удоволствие. -Качихме се в неговата кола,беше от онези плажни ванчета.
- Еха, тук е прекрасно.-Бяхме на един прекрасен плаж.Единственото, което имаше беше една барака.
-Радвам се, че ти харесва.Тук се осамотявам и проктирам различни видове сърфове.
-Мислех, че обичаш да си заобиколен от приятелите си?
-Истината е, че обичам малко  неща.-Каза Той, поглеждайки ме с тази негови невероятни очи.
-Искаш ли нек о за пиене ?
-Да може.-Отидох привлечена от блясъкът на един кристал намиращ се на брега.Беше нещо като медальон.Какво можеше да прави тук?
-Заповядай Клеър.-Подавайки ми едно кенче с кола.
-Знаеш ли от къде може да е дошло това медальонче?
-О, мое е.-Отговаряйки ми нервно, той направо го сграбчи.
-Съжалявам не знаех, че е твой.-След като изпихме колата, влязохме в ,,колибата" на Макс.
-Макс , от къде са всички тези рапани и корали?Да не си гмуркач.
-Може да се каже, обожавам морето.Любител гмуркач.-Но аз бях добре запозната с морският свят и тези рапани се вадеха от 30-40 м. дълбочина.
-Може някой ден да поплуваме заедно.-О, какво казах с тази опашка няма как да стане.
-Може.-Отвърна ми той с колебание в гласа.Тогава ми дойде идея да го поразпитам за русалките,  и да знаех колко налудничаво може да звуча.
-Макс, знам че е странно , но знаеш ли нещо за русалките?От любителска гледна точка.
-Интересуваш се от русалки ? И аз също!-Отговори ми с преповдигнато настроение.-Те са митични същества, които през деня са хора, а през ноща русалки.
-Искаш да ми кажеш, че може да има хора-русалки около нас!?
-Да,разбира се!
Не знаех, че момче като теб се интересува от такива неща!
-Не знаеш много неща за мен Клеър Холт.-каза това и усетих как все повече се приближа към мен и изведнъж:
-Може и ти да си русалка?-в този момент и двамата избухнахме в смях.Но в смеховете и на двама ни бяха някак си изкуствени, и той криеше нещо и аз ще разбера какво е то.