08.август - Рождения ден на Шон ----------------------------------------------------- Г.Т. на Кейтлин Станах сутринта рано, по-рано от обикновено. Тихо влязох в банята и се изкъпах. Върнах се в стаята си, по същия тих начин за да не събудя сестра си. Разтършувах гардероба си. С триста зора намерих нещо което за намъкна, а именно ето това ⬇⬇⬇
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
И така, облякох се, натоварих куфара си в колата, напъхах и балоните в колата, оставих бележка на мама и тръгнах. Пътувах около три часа преди Махогани да ми звънне. Този път, обаче не звучеше много щастлива: М : Ало ! Кейтлин тръгна ли и къде си ? К : Да тръгнах, след два часа ще съм при вас. Защо !? Всичко наред ли е ? М : Всъщност не . Момчетата вече дадоха на Шон тортата и подаръка .... и всичко се обърка. А незнайно защо Мендес не е в много добро настроение и дори не ни благодари. К : Хей, хей успокой се ! Нали Шон не знае, че ще дойда ? М : ДА К : Ами тогава няма за какво да се безпокоиш. До два часа ще съм при вас и ще празнуваме. М : Даа...сигурно си права. Каза Махогани и затвори телефона. Наистина нямаше за какво да се притеснява, след два часа ще съм при тях и ще прекарам цяла седмица със Шон. Разбира се това щеше да се случи, ако знаех че съм се отправила към голямо задръстване, но аз не знаех. ----------------------------------------------------- И така след три "прекрасни" часа прекарани на една тъпа магистрала, продължавах да си седя там. Имах чувството, че колата се помръдва с полувин сантиметър на час. Махогани не спираше да ми звънне за да разбере къде съм и на всичките обаждания отговаря беше един и същ "Все още съм на магистралата" За четирите "удивителни" часа прекарани там разбрах само едно, колко нетърпелива съм станала. След петия час вече движението се оправи и тръгнах към Орландо, най-накрая. Звъннах на Махогани да й кажа, че пристигам, а отговора й ме разсмя "Добре , Шон и в стаята си, а ние празнуваме вместо него." Дами и господа, да ви представя приятели #1. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Влязох в хотела с ентосиазирана походка. Спрях пред рецепцията, погледнах часа 21:46 (за извинение ще използвам факта, че имаше задръстване пък и не знаех къде е хотела) и попитах мъжа там за стая #263. Той ми каза на къде да поема и тръгнах. ----------------------------------------------------- Лекичко открехнах вратата на стаята и видях Шон да седи на един стол с не много щастлива физиономия. Ш : Наш, ако ще се опитваш пак да ме развеселиш по-добре се разкарай. К : Добре, но си мислех, че ще си по-щаслив ако съм тук. Леко се усмихнах , слагайки кичур от косата си зад ухото. Той се обърна към мен и сякаш бе видял дух : Ш : Кейтлин !? Попита учудено той, след което дойде и ме прегърна силно.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Бях толкова щастлива, че отново съм в ръцете му. Той ме хвана за ръката, издърпвайки ме в стаята. Ш : Какво правиш тук !? Защо и как !? К : Мисля, че вече ти казах умнико. - подразних го аз, а той не спираше да ме гледа и да се усмихва. Ш : Мисля, че в момента съм най-щастливия човек на този свят. Шон дойде, прегърна ме, след което ме целуна. Този път не се дърпах, защото го исках и той забеляза това. Шон ме повдигна оставяйки онези малки целувчици по врата ми от които настръхвах. ========================================================================================================================================================================
Оставям ви да си представите сами как ще свърши тази ЧАСТ, защото всички имаме различно въображение. Аз специално не съм влагала никакви DIRTY MIND мисли. Следващата част ще я публикувам утре......и това е. Чао за сега ! 😘😘😘
