Две седмици по-късно
Всичко беше наред. С Аштън излизахме всеки ден,дори оставах да спя в тях. Това беше една от вечерите в която останах в тях. Той бе отишъл за пица,а аз лежах на дивана в хола му и го чаках да се върне. Пишех си със Камерън.
"В момента се забивам с една,ти какво правиш?"
"Чакам Аштън. Ти как така се забиваш с една? Ами приятелката ти? Нали много я обичаше?"
"Виж,мацко. С нея снощи скъсахме. Ще ти призная една тайна,искаш ли?"
"Ам лол,добре."
"Не съм я обичал. През цялото време я лъжех,но все пак наистина не съм й изневерял."
"Ти нормален ли си?! Лъгал си момичето толкова време! Това не е хубаво,изобщо! Идиот!"
"Ти не я познаваш,затова не говори."
"И все пак,така не е хубаво :)"
"Е,ти си хубава ;*"
"Добре. ;д"
След това написа нещо,но не видях какво защото Аштън се върна.
-Приятелко,пицата.
-Мммм,умираам от глад!! Дай я насам.-извиках аз я дръпнах от ръцете му. Той ме погледна някак странно. -Аш,има ли нещо?
-Не,не. Нищо няма!-отговори притеснено. Оставих пицата на масата и го хванах за ръката. Задърпах го към дивана и седмахме.
-Така значи..ти винаги ми споделяш всичко,аз на теб също. Нямаме тайни един от друг,а сега криеш нещо от мен,кажи ми какво има? Можеш да ми се довериш,знаеш го.
-Да,знам,но Скарлет...страх ме е. Не знам как ще го приемеш. Не искам да те загубя..-отговори притеснено.
-Аш ти да не би да ме харе...-той ме прекъсна преди да довърша.
-Не,не, Скарлет,не!! -стана от мястото си и започна да крачи насам-натам. Аз също станах от мястото си и очаквах отговор.
-Аз...аз...Аз съм гей!-извика той. Аз стоях и просто се втренчих в него. Нима не ми е казал това? Страхувал се е да не ме изгуби заради една глупост?
YOU ARE READING
You are always my favourite (BG Fanfiction)
Teen FictionЗаопознаха се най-обикновено и просто, но не знаеха, че ще се случат толкова много неща...не знаеха, че ще извървят толкова дълъг път заедно и, че ще стигат до тук... Сега след 3 години съдбата отново ги срещна, но този път не знаеха какво ги чака...
