The Darkness will find you

Глава 2

Не изчаквам майка ни да се прибере ,а директно се запътвам към таванската стая която  деляхме с  Мери , но откакто тя си намери работа в двореца ползвам само аз .Той е в другият край на града ,но въпреки всичко ще и отнеме поне ден пеша докато стигне до нас , а парите не стигат за да си наеме кон.
Не съм я виждала от месеци единствените вести които получаваме от нея са писмата .Праща по едно всяка неделя . Радвам се ,че поне знам как е .
Пльосвам се по гръб в леглото и се заглеждам в скрина ,някой от дрехите и още стоят вътре . Въпреки , че е по-голяма с две години  винаги сме били приятелки . С Лоли са близнаци и очевидно е доста по-хубава от мен нищо ,че го отрича . Наследила е красотата си от мама ,а аз май съм взела повече от външността на баща ми , но не бих казала ,че съм от грозните просто не съм и от типичните красавици .
Навън продължава да вали и вятърът се усилва с всяка минута .Чува се хлопане от долу след малко гласа на майка ми се разнася из къщата .
Затварям очи с надеждата да заспя ,но в съзнанието ми изплува образа на Тео. Кой ли е той в действителност може да е някой Лорд който е решил да избяга от тежестта на титлата …. Едва ли най-вероятно е някое селянче което си търси работа .Може да има жена и деца .Спирам да мисля за това .Ставам от леглото и отивам до скрина на който е поставено малко огледало. Разплитам плитката която си бях направила по-рано днес сресвам  косата си и сменям старата рокля с мека нощница .

                                                                               Първо не сънувам нищо непрогледен мрак е превзел съзнанието ми. После се озовавам на поляна пълна с цветя гората е на няколко метра .Покрай мен минават момиче и момче не виждам лицата им ,но съм почти сигурна ,че са на моите години . Продължават напред  хванати са за ръце , смеят се докато навлизат все по-навътре.
  Стоя на поляната сякаш с часове времето започва да става все по-лошо .Гората се обгръща в тъмнина животните бягат сякаш ги гони пожар но единственото нещо което се вижда над гората е мрак .Момичето излиза от гората, но е само .Върви право към мен ,тъмната й коса се спуска около лицето на буйни къдрици .Страх и гняв са изписани на лицето й сълзи се стичат по бузите й .Появява се и момчето а зад гърба му има още дузина мъже и изглежда че всички владеят магията .Учудвам се как е намерил толкова хора надарени със силата още преди хилядолетия са били рядкост ,а сега почти не се срещат например аз никога не съм виждала .По неговото лице се чете тъга явно наистина я обича какво ли е направила , че да заслужи да я гонят като животно .Тя се извърта към него, той се опитва да и каже нещо  от цялата суматоха не мога да разбера какво си казват ,но и не успявам даже да се зачудя , защото тя започва да се тресе .Силата извира от нея .От сърцето й. Определено  ще е доста мощно оръжие ако успее да я овладее .Не виждам как се развива битката ,защото мракът отново превзема ума ми.

Навън още е тъмно ,но аз вече съм се облякла и слизам по стълбите към долният етаж .Мама е заспала на дивана отивам до нея събувам обувките й и я завивам с одеялото което се е събрало в краката й .Целувам я по челото и отивам в коридора . Докато баща ми е извън града тя носи парите в къщи мога поне да й помогна като се грижа за домакинската работа.  Слагам си  пелерината обувам старите ботуши и излизам от къщата. Улиците още са празни ,но все пак се намира по някой човек който се е запътил към работа .Отивам в близката пекарна и взимам два хляба които трябва да ни стигнат или поне се надявам ,защото Лоли яде като за двама .След половин час на вън слънцето вече е изгряло и от къщите започват да изкачат хора всички ме гледат на криво нега го кажа направо повечето не мислят ,че съм най-приятната компания .Купувам малко месо и яйца от една мила старица винаги пазарувам от нея защото  сякаш само тя не ме съди ,покрай мен минава момче на около петнадесет още е кльощав ,но съм сигурна ,че ще стане едър мъж .Той се блъска в мен и аз за малко не изпускам яйцата.
-Съжалявам. Много-изглежда ,че наистина съжалява-Не исках.
-Няма проблем-казвам докато му се усмихвам- нищо кой знае какво не е станало.
Той се усмихва широко , но въпреки това в очите му се чете тъга.
Запътвам се към една сергия и моля човекът да ми притегли два килограма ябълки . Бъркам в джоба на пелерината за портмонето ,но не напипвам нищо .Господи това са последните ни пари . Спокойно! Най-вероятно е в другият джоб ,но греша и там е празно .Мамка му онова хлапе ме е обрало .Тъкмо се каня да каже на продавача когато усещам горещият дъх да пълзи по врата ми .
-Здравей.-обръщам се .Тео
-Господи изкара ми ангелите .Какво правиш тук ?
-Не се ли радваш да ме видиш ?-казва той и ме дарява с ослепителна усмивка-Аз плащам-поставя парите на сергията ,но очите му още са върху моите .
Не знам какво да направя затова просто взимам ябълките и обръщам гръб на продавача като се запътвам право към нас . Тео ме следва по петите.
-Благодаря ,но нямаше нужда ще ти върна парите веднага само трябва да дойдеш до нас.
-Хей знам ,че онова хлапе ти сви парите ,а и без това съм ви длъжник. Това ми напомня как е Лоли?-казва името му сякаш е най-забавната шега на света.
-Добр…-минава секунда преди да осмисля думите му-Следиш ли ме ?-искам да прозвучи заплашително ,но гласът ми трепва.
-Разбира се ,че не все едно да кажа ,че ти следиш мен.-усмивката не слиза от лицето му-А дори да беше така какво щеше да направиш?
-Задник!—Казвам аз въпреки ,че е прав какво мога да направя аз ако някой  реши да ме преследва .Най-вероятно ще умра сама в някоя канавка и ще ме намерят след седмица вече в процес на разлагане.
-Такъв груб език не подхожда на устата на една млада дама .-Още се смее .Искам да го фрасна в перфектното лице .
-Просто кажи какво искаш и остави мен и семейството ми на мира.
-О скъпа грешиш .По скоро аз трябва да питам теб какво искаш от мен .
За какво говори по дяволите.Сякаш прочел мислите ми той казва :
-Забрави ли ,че съм ти длъжник ?