The Darkness will find you

Глава 3

Стоя втрещена няколко секунди .

-Понеже съм благоразумен човек няма да искам нищо с замяна на моето милосърдие .-Казвам с усмивка въпреки ,че се чудя как да се отърва от него.

Изглежда го приема като шега и ъгълчетата на устните му отново се извиват нагоре . Този човек не спира да се смее .

-Между другото още не знам името ти –Подава ми ръката си.-Е ти вече знаеш моето.

Чудя се как може да използва името ми срещи мен , но в крайна сметка решавам ,че няма опасност да му кажа.

-Ния-стискам ръката му с всички сили .

Той ме пуска и разтърсва ръка.

-Момиче стискаш страшно силно.-Мой ред е да се засмея .И го правя ,но не от онзи така типичен момичешки кикот ,а нещо между грухтене и злият смях на вещиците от книжките.-Имаш много интересно име на кой си кръстена ?

Името ми изобщо не е кой знае какво .Харесвам го ,но при всички случаи не е най-готиното име на света.

-Баба ми-Млъквам за да осмисля следващите си думи-знаеш херцогинята на Мелинтия .

-Баба ти е херцогиня ?Какво тогава правиш тук?-Казва го толкова бързо ,че едва го разбирам . Опитвам се да прикрия разочарованието и тъгата си ,но въпреки това той казва-Ако не искаш да говориш за това няма да те притискам .

-Няма проблем това е просто една история на кого му пука.-На мен .Допълвам на ум-Майка ми Лаура е първото дете на Ния и Еран Органа –Спирам поемам си дълбоко дъх и продължавам да вървя-Баща й както повечето мъже се надявал на момченце и когато детето се указало момиче той бил крайно ядосан ,но не след дълго Ния родила и момче .Това укротило гнева му ,но с времето майка ми ставала взе по-силна духом, била родена за лидер , баща й виждал това и ненавистта му към нея нараствала .Винаги й казвал ,,Зад една силна жена стои един слаб мъж!".-Поглеждам към Тео на лицето му няма никакви емоции , затова просто продължавам –Когато навършила 16 както прилягало на всички благородници трябвало да й открият съпруг със знатно потекло , затова я пратили в двореца като придворна на кралицата с надеждата ,че ще й намерят подходящ кандидат . Била доста хубава ,умна и даже с титла какво повече може да иска един човек , затова доста народ проявил интерес към нея , принцът също бил сред тях .Когато Еран разбрал веднага започнал да организира нещата ,мама няма проблем с това нищо , че не била влюбена в принца те били добри приятели , а и все пак трябвало да се правят компромиси .Сватбата щяла да се състой след по-малко от месец ,щяла да стане принцеса на Хамара ,а не след дълго и кралица –Спъвам се в буца пръст и точно преди да си размажа лицето в земята Тео ме хваща за лакътя и ме задържа на крака . Прокашлям се веднъж-Амм да нали била бъдещата съпруга на принца ,затова пред стаята й винаги имало стража и ами сещаш се един от тях бил баща ми Ноа . Той я харесал още от мига в който я видял ,но тя така и не го забелязвала докато един ден в нейното крило не станал пожар не било нещо кой знае какво ,но въпреки всичко трябвало да я изкарат от там. Докато баща ми я извеждал тя за пръв път го поглеждала истински и магията се случила .Влюбили се ,но ако не предприемели нищо скоро щяло да бъде късно .Затова тя отишла при майка си й и казала  . Независимо от всичко Ния я обичала много ,затова я посъветвала да се омъжи за принца да му роди наследници ,а след това да започне да се среща тайно с Ноа . Когато тя му казала той бил съгласен на всичко само , за да я има ,но тя не била на същото мнение и го накарала да избягат заедно. До последно той отказвал ,защото не искал да съсипе живота й ,но накрая се съгласил . Същата вечер тя взела малко пари и двамата избягали .Още на сутринта била обявена награда за главата й и то не от кой да е ,а от собственият й баща .Принцът знаел ,че никога няма да я има , но тя винаги щяла да остане в сърцето му ,затова издал заповед с която забранил Лаура и Ноа да бъдат наранявани и който я прескочел щял да бъде  убит . След година принцът се оженил за най-добрата приятелка на майка ми Сарая .Баба ми така и не ни потърси ,но понякога получаваме писма ,разбира се мама не ни казва какво има в тях , но аз предполагам ,че са от нея.Когато Еран почина мама  беше съсипана ,въпреки всичко тя го обичаше и държеше на него ,а аз донякъде се радвам ,че си е получил заслуженото.