YoonMin2

3K 120 13
                                    

-Джимин~
- По дяволите Юнги! Какво има? Нужно ли е да крещиш толкова рано?! Сигурно още петлите не са се събудили!
- Не че нещо, но вече е 2 следобед.
- Оу...
Хей, аз съм Парк Джимин а това копеле което ме буди е най- добрият ми приятел Мин Юнги. Живеем заедно отскоро, за да ходим заедно в университета. Познавам го откакто се помня. Ии да, голям задник е. Но днес се държи мило. Хммм, каква ли е уловката....
- Джимин, направих ти закуска. Така де кхъм, оставих ти от моята.
- Ясно.
- Хайде ставай дее. Айшш, голям си мързел.- Юнги скочи върху мен.
- Мамка му, стани от мен! Да не мислиш че си 10 кила?!
- Тогава стани.- тази мазна усмивка...
-Хубаво, хубаво, но няма как да стана ако си върху мен.
Юнги се подсмихна и стана.
- Е, каква е уловката на цялата тази комисия по събуждането?
- Ами... Аз... Ъмм...
- Хайде говори де!
- Аз... Имам нужда от... Секс...
- И аз какво мога да направя по въпроса. Намери си някоя курва.
- Там е въпроса. Не искам курва.
- Тогава?
- Ами... Искам теб Джимин.
- Мен?!- очите ми станаха на панички. Дишането ми се учести. Как така иска мен?!
-Да, искам теб, Джимин. Моля те.
- Аз... Юнги, знаеш, че си падам по момичета. Аз... Аз...
- Моля те, само веднъж!
- Но...
- Джимин, молил ли съм те за чак такава услуга някога? Ако нямах нужда нямаше да те моля. Пък и знаеш, че ще е само веднъж.
Мълчах. Наистина не ме беше молил за нещо подобно. Да, веднъж се правихме на гаджета, за да разкара едно момиче. Но това...Това е много по- сериозно от да си държим ръцете и да се гушкаме. Това е наистина.
- Моля те Джимин. Само веднъж...
- Ама аз знаеш, че съм..
- Девствен, знам. Но наистина ще е само веднъж.
- Ще боли ли?
- Не много.
Присвих очи. Мамка му, какви неща правя за този човек...
- Хубаво. Но само веднъж.
Юнги се усмихна и кимна. Започна да целува врата ми, като ме избута да легна, а той се озова отгоре ми. Свали тениската ми и ме остави само по боксерки. Чувствам се адски странно. Но донякъде ми харесва. Издавах тихи стонове, когато той започна да масажира члена ми. Смъкна боксерките ми, а аз потрепнах от студения въздух. Юнги започна да целува гърдите ми, а после корема ми. Стигна до члена ми, спря, погледна ме и се усмихна. Набързо пое цялата ми дължина, а аз изстнах гърлено и преплетох пръсти в косата му. Той движеше главата си бързо, а аз едвам се сдържах да не извикам от удоволствие. Движеше главата си все по-бързо и не след дълго свърших в устата му. Той звучно преглътна течността и усмивка отново се появи на лицето му. Знаех какво предстои. Страх ме е. Знам, че ще боли. Но дори и да му се моля няма смисъл. Все пак се съгласих. Направи ми жест да се обърна по корем и аз послушно го направих. Той свали своите панталони, както и боксерките си. Изведнъж усетих нещо студено по входа си.
- К-какво е това, Юнги?
- Лубрикант.-Кимнах едва забелижимо и стиснах очи в очакване.- Готов?
- Не особено, но давай.
Не след дълго усетих раздираща болка и изкрещях силно. Юнги изстена.
- Мамка му, толкова си тесен.
Започна да се движи бързо в мен, а аз не можех да спра да крещя. Скоро болката започна да избледнява, а на нейно място дойде удоволствието. Очите ми се насълзиха. Мамка му, приятно е като изключим първоначалната болка. Не искам да спира.
- Юнги.... П-по-бързо!
Той се усмихна и забързваше все повече тласъците си. Бях напът да свърша отново. Не знам това момче какви ги върши, но ме подлудява до крайна степен. Усетих как течността му ме изпълва. И аз не се забавих. Свърших отново, но върху ръката си. Юнги ми подаде кърпичка и се поизбърсах. Той седна пред мен.
- Хареса ли ти?
- Да, обаче не и в началото, болеше много.- не можех да върна контрол над дишането си. Отново тази усмивка.
- По-добре иди се изкъпи.

방탄소년단 смутчета (BTS смутчета)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang