Forbidden love [k.th+j.jk] [✔]

Част 26

Седях и го чаках. Вече беше станало доста късно. Чудех се защо се бави толкова много. Все пак вече беше 17:00 часа. Къде ли е? Докато мислех над това, входната врата се отвори и в къщата влезе Тае.
JK: Тае. - аз станах и отидох да го прегърна. - Къде беше?
Т: Ами имам изненада за теб.
JK: Така ли, каква е тя?
Т: Ако ти кажа, вече няма да е изненада. Сега върви и се преоблечи! Но не в нещо официално.
JK: Добре.
Аз отидох в стаята и се преоблякох.

Като слязох долу, Тае ме огледа от глава до пети.
Т: Харесва ми изборът ти! Много си красив! Сега аз ще отида да се преоблека.
След като се качи, аз седнах на дивана във всекидневната и зачаках. След около 10 минути той слезе.

През целия ми живот съм виждал страшно много красиви хора, но Тае той е...ами няма дума, с която да го опиша. Той е най-красивото момче, което съм срещал!
Т: Свърши ли с това да точиш лиги по мен?
JK: А...а...какво?
Той само се усмихна.
Т: Ако си готов, да тръгваме?
Той ми подаде ръката си и аз с удоволствие я приех.
Т: Мамо ние тръгваме.
МТ: Забавлявайте се! И Kookie.
JK: Да?
МТ: Късмет с...- тя ми намигна, а аз и се усмихнах.
Тае остана леко объркан. Ние двамата излязохме от къщата и видях мотора на баща му, паркиран отпред.
Т: Какво имаше предвид майка ми с това?
JK: А, не, нищо!
Т: Така ли?
JK: Да, да.
Т: Добреее.
JK: Та, къде отиваме?
Т: Изненада.
JK: Значи ще стигнем до нея с мотора?
Т: Да. О, и докато стигнем до там, искам да сложиш тази превръзка на очите си!
JK: Моля! Луд ли си?! Първия път едва се качих на това нещо, а сега искаш и да не виждам?!
Т: Хей, нали ми вярваш?
JK: Да, но...
Т: Тогава всичко ще е наред!
JK: Тае...
Т: Вярваш ли ми?
Нямаше нужда дори да се замислям.
JK: Да.
Т: Тогава се обърни, за да ти я завържа!
Аз се обърнах и той ми сложи превръзката на очите и я завърза.
Т: Виждаш ли нещо?
JK: Не.
Т: Добре.
Тогава усетих как той ме вдигна като булка.
JK: Какво правиш? - попитах аз, смеейки се.
Т: Ще ти помогна да се качиш на мотора.
Той ме сложи на мотора и после и той седна на своето място. Тае хвана ръцете ми и ги сложи на кръста си. Аз ги увих около кръста му и подпрях главата си на гърба му.
Т: Готов ли си, любими?
JK: Да, готов съм.
Той запали мотора и ние потеглихме. Нямах и на идея къде отиваме, но щом бях с него знаех, че мястото ще е вълшебно. Отпуснах се и зачаках да пристигнем. По пътя усещах лекия вятър по косите си. Беше приятно. Дори да не виждах нищо за мен всичко беше красиво.