Forbidden love [k.th+j.jk] [✔]

Част 36

JK: ТОВА БОЛИИИ!
Т: Боли те?
JK: НЕ, НЕ МЕ БОЛИ АЗ ПРОСТО СИ ВИКАМ!
Т: Да, този въпрос беше тъп.
Вече бях в седмия месец и гърба ме болеше ужасно, Тае реши да ми направи масаж, но ,,малко" повече натисна.
JK: Мисля, че трябва да натискаш по-леко.
Т: Да, ще опитам.
Тае започна да ме разтрива, но този път по-леко отпреди.
JK: Съжалявам, че те натоварвам така Тае!
Т: Не ме натоварваш изобщо, Kookie! Това е най-малкото което мога да направя за теб.
Също разбрахме, че ще имаме момче. Решихме и да се преместим в по-голяма къща. Но не продадохме старата, защото тя значи много за Тае.

JK: Тае, трябва да измислим име на мъника!
Т: Да така е.
JK: Как ти звучи... Kim Bae?
T: Неее, ами Kim Min-Ki?
JK: Неее. Искаш ли да...не остави.
Т: Не кажи ми!
JK: Може би да комбинираме нашите имена?
Т: Това е просто трахотна идея! Kim...Kim...Kim JungTae?
JK: Да. Това е. Чу ли мъник? Ще се казваш JungTae.
Тогава усетих как мъничето ритна.
JK: Тае, то ритна. Значи му харесва.
Тае веднага застана пред мен и сложи ръцете си на корема ми.
Т: Още само два месеца и той ще е с нас. Само да дойде март месец.
(При тях е януари)
JK: Не е ли забавно?
Т: Кое?
JK: Детето ни ще се роди в същия месец когато ние станахме двойка.
Т: Да така е. А, кога ти беше термина?
JK: След 10 март.
Т: Ясно. Охх, защо е толкова далеч? Вече искам да държа JungTae.
JK: Потърпи още малко. Само два месеца.
Т: Добре. Гладен ли си?
JK: Да. Момчетата не казаха ли, че ще идват?
Т: Да, дано скоро дойдат.
Тогава се позвъня на входната врата.
JK: Хайде да слезем долу! Сигурно са те.
Ние с Тае слязохме долу, а той ми помагаше по стълбите. Когато стигнахме пред входната врата той отвори, но там не бяха момчетата, там бяха...родителите ми.
MJK: Какво е станало с теб Jungkook?! Какво си му направил? - обърна се тя с ядосан поглед към Тае.
JK: Не вярвах, че ще ви видя отново. Какво искате? И как ни намерихте?
TJK: Забрави ли, че съм полицай? Дойдохме да те видим и мислим, че сгрешихме като те натоварвахме постоянно.
JK: Много време ви отне да го разберете. Но сега е късно.
TJK: Защо не се върнеш при нас?
JK: Защото съм щастлив тук с Тае!
MJK: Стига, Jungkook ела си у дома! Върни се с нас и забрави за него! Той те забърква само в неприятности.
JK: Не е вярно! Тае ме прави истински щастлив и дори скоро ще сме още по-щастливи щом детето ни се роди.
MJK: Мили, виж! Мисля, че е по-добре да се върнеш при нас. Ние няма повече да те товарим. Ще бъдеш по-щастлив с нас, а това дете, като се роди просто ще го оставим в някое сиропиталище.
Тя какво каза? Иска да се отърва от детето ли?
JK: КАКВО КАЗА?! НЯМА ДА ОСТАВЯ ДЕТЕТО СИ!
Т: Jungkook успокой се! Не трябва да се напрягаш, заради детето!
TJK: Jungkook така ще е най-добре. Искаш да имаш дете на което баща му е част от банда ли?
JK: ТОВА НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! АЗ ГО ОБИЧАМ!
Т: Kookie, стига успокой се! Искам вие двамата да си вървите!
MJK: Не ми казвай какво да правя!
Т: Вие сте в моята къща. Сега си ВЪРВЕТЕ!
Тогава момчетата дойдоха.
J: Какво става тук? Защо вие сте тук?
TJK: Тук сме, за да приберем сина си!
Y: Това няма да стане! Той вече е достатъчно голям сам да решава, не мислите ли?
Jin и Jimin дойдоха до мен, а другите се разправяха с родителите ми. Тогава ми стана много лошо и започна да ми причернява.
JK: Т-Тае...

Г.Т.Н. Taehyung
Родителите на Jungkook не искаха да си вървят. Дори момчетата се намесиха.
JK: Т-Тае...
Обърнах се към Jungkook. Jin и Jimin му помагаха като го държаха за раменете му, докато той се държеше за главата. Аз отидох до него.
Т: Kookie, какво ти е?
J: Тае той не ми изглежда добре.
JK: Тае...не се чувствам добре.
Тогава той припадна.
Т: Jin бързо, да го закараме в болницата!
Аз взех Kookie и Jin тръгна с мен към вана. Момчетата останаха там, за да се погрижата за господин и госпожа Jeon.

Г.Т.Н. Yoongi
Не издържам повече. За кой пореден път хлапето ще ходи в болницата заради тях?
Y: ЗАЩО ПРОСТО НЕ ОСТАВИТЕ ХЛАПЕТО? ТО НАЙ-СЕТНЕ НАМЕРИ ЩАСТИЕТО! - реших малко да се успокоя. - Ако нещо сега се случи на него или на бебето ще ви убия и двамата! Писна ми малкото ми братче да страда заради вас!
N: Ние сме с него!
JM: Стойте далеч от Jungkook!
H: Или ще си имате работа с нас!
TJK: Един ден ще съжалявате всички за това!
И те си тръгнаха.
Y: Хайде, да отидем в болницата!
Ние се запътихме към болницата.

След 15 мин.
Вече бяхме пред болницата. Обадих се на Jin, за да ми каже къде са. Те бяха на третия етаж в стая 305. Качихме се в асансьора и натиснахме копчето за третия етаж. Като стигнахме, отидохме в стаята. Там видяхме Jin който седи до Тае. Тае беше седнал на стол до леглото на което лежеше Jungkook.
Y: Е, как е той?
J: Славо богу всичко е наред! Просто той не трябва да се вълнува толкова много. Не е добре за него и за бебето.
Аз кимнах. Ние седяхме и чакахме хлапето да се събуди.

След 30 мин.
Г.Т.Н. Jungkook
Събудих се и се огледах.
Т: Kookie!
Аз се сетих какво стана и се изправих в седнало положение. После сложих ръцете си на корема ми.
JK: Всичко е наред с JungTae нали?
Т: Да и двамата сте добре. - Тае започна да ме гали по главата.
JK: Слава богу! JungTae, мама съжалява, че се ядоса и те заболя и теб! Обещавам да бъда по-внимателен!
Тогава усетих, как JungTae ритна. Аз се усмихнах.
J: JungTae? Това е толкова сладкооо! Комбинира ли сте имената си. Namjoon, хайде и ние да си направим едно дете!
N: Сега ли?
J: Не, но някой ден.
JM: Yoongi и аз искам дете!
Y: Амм, какво?
JM: И аз искам да си имаме дете!
Y: Ще си помисля.
JM: Това не е ,,не".
Ние се усмихнахме на това което виждаме. Дано нещата се наредят.

Ето ви новичка част. Как е? Дано ви е харесала. Извинявам се ако има грешки и до следващия път!❤❤❤