В две различни посоки тръгнахме,
И завинаги се разделихме.
Чудех се аз ли съм причината, но не ти общо намери с друга и сама ме остави насред пътя. Сама без лъч светлина. Но за теб да плача не благодаря. Ще те подминавам като непознат с гордо вдигната глава. Напук на теб ще бъда щастлива. В онзи ден мястото си не намирах, по кой път да тръгна. Но приятелките ми не ме оставиха и срещу теб отмъщение планираха. Но уверих ги, че добре съм, защото рано или късно ще ти се върне. Пътя си намерих. Но срещнем ли погледи ще е случайно. Към теб вече има само безразличие. Това ще да е нашата вечна раздяла...
Знам, че е кратко и несвързано, но моля ви мнение в коментарите.
YOU ARE READING
Just my things
Poetry~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ My pain in one poem. My happiness is everything for them. Tears and fears. They're trapped in mirrors. I'm scared don't you care. Destiny got us in pair... ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
