Много път изминах, но не му се вижда края.
Дори физическите рани не боляха толкова.
Стъклото, по което ходя се пропука вече.
Вървя, защото ще пропадна иначе.
Подадени ръце почти не приемам.
С чувствата ми да си играят не разрешавам.
Майната им на всички лъжи.
С какво го заслужих ми кажи.
Вървя, но болка усещам.
Искам за вас да спра да се сещам...
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Just my things
Поэзия~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ My pain in one poem. My happiness is everything for them. Tears and fears. They're trapped in mirrors. I'm scared don't you care. Destiny got us in pair... ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
