Роден ли си от плът човешка,
ти трябва да останеш плът!
Да изживееш всяка грешка
и да намериш верен път.
Да търсиш ти във всяко нещо
зародиша на този свят
и със кръвта си да усещаш
безспирния житейски бяг.
Да те боли за всяка пъпка,
престанала да ражда плод;
за всеки цвят, без жал потъпкан,
за всеки мъртъв миг живот...
---------------
Автор: Петър Събчев
П.П.- стихотворението не е мое, но просто ми харесва и исках да го споделя с вас драги читатели.
Ще се опитам да съм редовна във всички истории...
ESTÁS LEYENDO
Just my things
Poesía~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ My pain in one poem. My happiness is everything for them. Tears and fears. They're trapped in mirrors. I'm scared don't you care. Destiny got us in pair... ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
