В 00:00 Пепеляшка избяга от принца си през големите мраморни стъпала, оставяйки стъклената си пантофка зад себе си.
В 00:00 избягах от него.
Но за разлика от Пепеляшка,аз не оставих нищо след себе си.
• Всички права запазени.
| Охх просто не се сдържах два дена😫това е любимата ми част от цялата история и наистина горях от силно желание да го споделя. Така че, приятно четене.|
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
🥀Drifting, Tina Dico🥀(слушайте докато четете😍😫)
Когато си тръгнах, лекарят извади слушалката от ухото ти.
Гласът ми се разнесе из стаята ти.
Здравей, Ейвън.
Чуваш ли ме?
Да, сигурна съм че ме чуваш, защото нищо относно този запис не е грешно.
Това, че си в кома, не означава, че не можеш да чуваш. Само не можеш да се движиш. Лекарят каза.
Аз просто исках да ти благодаря за всичко.
Наистина, за всичко.
Беше направил за мен всичко.
Беше винаги там за мен, огряваше деня ми с усмивката си, с допира си, с любовта си, с всичко твое.
Благодаря ти, че беше там когато се събудих след операцията.
Че се опита да ми угодиш.
Че ми показа, че съм най-важната жена в живота ти.
Че ме нарисува като красив човек.
Че ми даде надежди.
А сега, Ейвън, аз ти давам надежда.
Давам ти цялата си любов.
Няма нужда да се връщаш при мен с нищо, просто се събуди.
Знам, че е почти невъзможно, но се събуди. Умолявам те.
Заради мен.
Не мога да ти обещая, че ще съм там когато се събудиш, защото и аз не знам къде отивам.
Влакът ми е в полунощ, така че ще поговоря още малко и ше тръгна.
Лекарят каза, че не можеш да се събудиш, ако не се случи някакво чудо.
