The ring

Част четвърта

-Пийт?!-Оливър стоеше пред мен, гледаше ме озадъчено, не знаеше какво става. Изглеждах напълно луд! Никой ли не я виждаше? Само аз ли бях забъркан? Имам чувството, че някой си прави страшни ебавки с мен, а аз просто се връзвам на всичко това. Коя е тази и какво иска от мен? Прави ме на луд пред всички! Въпроса е какво е тя и защо само аз я виждам. Луд ли съм или наистина има нещо?! 
-Брат, нищо, просто всичко ми идва прекалено!-отговорих и се опрях на мивката. 
-В гащите ли си свърши?-подиграваше ми се, чудесно. 
-Човек, спри! Не знам как да ти обясня нещата. Просто всичко е супер странно и ще ме сметнеш за луд!-потърках чело и се опитах да му обясня как седят по-точно нещата. 
-Виж, познаваме се от деца. От няколко дни насам си наистина странен. Не знам на кое се дължи, но виждам промяната в настроението ти. От кога не си излизал на купони, откога не си чукал? Може да е някой проблем с оная работа и за това така да ...!-и отново се засмя. 
-Не знам какво е, но скоро ще полудея. 
-Хайде довечера да се съберем у дома. Аз, ти и Макс. И някоя друга курва на повикване. Ама от онея евтините, че са по развратни. Сигурен съм, че така ще можеш да ни обясниш нещата точно как седят и какво се случва, пък и ще поизчукаме една, две, три, пет или десет пички.
-Ами не знам! Не съм сигурен, но няма да е зле, прав си.-съгласих се. Все пак Макс и Оливър бяха мои приятели, от както се помня бащите ни работеха в една фирма, а майките ни обсъждаха чий мъж бил по калпав, пък на им сега само синове. Жените ще ни отровят живота. 

Работният ден свърши, вече пътувах към дома на Оливър. Не знаех какво става, бях бесен. Наистина нищо не можех да си обясня. Мацката беше готина, но нито знаех коя е, нито знаех какво е, нито какво иска от мен. А и изпитвам някаква странна болка в гърдите за това, че ѝ се разкрещях. Невинните ѝ очи ме пронизваха отвътре. Бяха пълни с горещи сълзи, сълзи от страх. По дяволите ще спра ли да мисля за тази малка лигла?! Имам странното чувство, че шибаният пръстен е виновен. Откакто го намерих всички тези странни неща се случват, пък и когато го показах на момчетата и те се опитаха да го докоснат, онази шибана болка така ме пронизваше. 
Светофарът светна в червено и аз спрях. Погледнах пръстена на лявата си ръка, която беше на волана.  Опитах се да го махна с другата си ръка. Шибаното нещо сякаш беше срасло с плътта ми. За Бога, какво е това. Вече съм сигурен, че това има нещо общо с нея. Чух клаксони и тогава осъзнах, че всъщност светофара е светнал зелено. Тръгнах веднага. Докато карах усетих напрежение във волана. 
-Здравей!-това беше тя. Стоеше на седалката до мен. Беше тъжна, съкрушена, сякаш целият свят се беше срутил върху черната ѝ коса. Волана се изкриви в рязък завой. Мамка му! Тя да ме убие ли иска. Борех се със силата ѝ и обърнах волана в прав път. Набих спирачки и се обърнах към нея. 
-Какво искаш от мен?-изкрещях.-Коя си ти? Какво си ти? Какво правиш с мен?-Крещях и удрях волана. В очите ѝ отново се появиха сълзи. Но този път сълзи от нейната ярост. В очите ѝ се виждаше гняв. Бяха почернели повече от обикновено. Ириса и зеницата ѝ не се различаваха. 
-Целуни ме!-изпищя. Стоях и я гледах като препариран, не можех да помръдна.-Казах да ме целунеш!-приближих главата си до нея и докато се усетя меките ѝ устни вече бяха върху моите. Черени кичур гъделичкаше лицето ми. Усещах гнева в устните ѝ. Беше студена, много студена, колкото лед. Имах чувството че целувката продължава дни, седмици или месеци, а може би години, а всичко около нас беше замръзнало от хладината лъхаща от нея. Вече останал без дъх се опитах да се отдръпна и да си поема поне малко от кислорода в колата, но уви тя захапа долната ми устна, захапа я толкова силно, че усетих влагата от кръвта стекла се по устата ми. И в този момент чух почукване, обърнах се и видях скапана кука, която наднича през прозореца, обърнах се към седалката до мен, а нея вече я нямаше. Отворих прозореца. 
-Документи за проверка, моля!