The ring

Част 8

Не я бях виждал от цели три дена. Побърквах се! Какво ли не пробвах! Представях си я, гледах пръстена, галих го... Нямаше я! Нито в реалността, нито в сънищата ми! Дали я нараних с думите си! Бях се отчаял! Лежах в леглото си! Днес не смятах да ходя на работа. Не бях в състояние! Не бях спал откакто не я бях виждал. Телефона ми иззвъня! Беше Оливър.
-Здравейте, господин чукам невидими мацки! Ще ни уважите ли с присъствието си днес?-майната му. 
-Здравейте, господин "не мога да разбера проблемите на приятелите си и за това им се подигравам. Не, не съм в състояние да преместя задника си по далеч от сегашното ми местоположение. 
-Защо да не би, госпожица "духам през дрехи" да не е духала тези дни?-затворих му. НЕ можех да слушам нищо за нея, а още по малко някой да говори против нея. Тя съществува, но не знам, защо избяга така. 

Озовах се в гората. Явно бях заспал. Гората си беше същата. Мрачна, пуста и студена. Стоях на полето прав. Извенъж чух писък. 
-Катрин!-извиках и тръгнах да следвам писъците по слуха си. Влязох в гората. Прескачах клони, листа, дупки, неравности. Ето я! Стоеше по средана на огнен кръг и пищеше. Беше вплела белите си пръсти в косите си и плачеше. 
-Катрин!-изкрещях и се затичах към кръга. 
-Стой там!-проплака тя. 
-Не, ела насам!-чух друг женски глас. Зад кръга стоеше възрастна жена на около 55-60 години. По лицето ѝ се виждаха ясно бръчки, а косата ѝ рядка и сива се спускаше по раменете ѝ. Бе облечена с черна роба. 

-Остави го!-проплака малкото ми момиче. 
-Млъкни!-каза възрастната жена и отсече въздуха с ръка и Катрин се сви и изпищя. 
-Коя си ти? Остави я!-крещях аз и затичах към тях, но колкото повече тичах, толкова по-далеч отиваха те. 

-Ти нямаш право на глас! Всъщност изобщо не познаваш този малък изрод.-изсмя се, вещицата. Нямах какво да кажа, тя беше права, не я познавах.-Искаш ли да ти кажа коя е?
-Да!-промълвих тихо. 
-Но трябва да платиш красавецо! С всеки един факт за нея, тя ще усеща болка! 

-Не! С всеки един факт за нея, аз ще усещам болка!-промъмрих.
-Така да бъде! Но болката, мили, ще бъде много по-силна от нейната!-каза вещицата и ме затвори в огнен кръг. Около Катрин вече нямаше огън. Тя стоеше на колене и ридаеше. 
-Не!-чу се тихият ѝ глас.-Нека ме боли мен!
-Млъкни! - отсече отново въздуха и Катрин се стовари на ледената земя. Е, стига вече глупости. Време е за забавление. Нека първо да се запознаем. Аз съм Альоша. Първородна вещица и най-големият ви враг.-представи се старицата. Лека болка пронизваше тялото ми. -А сега за тази малка кучка. Както вече знаеш името ѝ е Катрин. Беше едно простосмъртно малко момиче, което завъртя главата на сина ми. И ето там ѝ беше грешката. Сина ми си изпати със смъртта си, а нея заключих в това малко стъкълце на ръката ти. Обрекох я на безсмъртие и в това никога да не може да се влюби отново, а мъжете да я ползват само за секс. За развратна робиня, която тя да мъчи с игричките ѝ. Но не! Появяваш се ти и след толкова години малката пикла се влюбва, ти в нея също и аз, аз трябва да спра това. -болка пронизваше тялото ми до смърт. бях готов да припадна, гърчех се и виках, едва се вслушвах в думите на тази кучка.