The ring

Част шеста

Събудих се заспал на креслото, момчетата още не бяха се събудили. Споменът от снощната вечер ми беше бегла. Не помня нищо след като тя изчезна. Малката кучка ни беше приспала. Поне вече не изглеждах толкова луд, колкото в началото. Момчетата я бяха видели. Изправих се и отидох към кухнята да направя кафе, н обеше малко късно. Масата беше отрупана с палачинки и плодова салата, а посредата имаше кана с кафе. 
-Харесва ли ти?-попита ме тя, докато миеше чиниите. 

-Ти ли го направи?-мислих си, че сънувам, но всъщност не. Портокалът, който метнах в устата си беше напълно истиснки. 
-Да!-тя изтри ръцете си в кърпата и дойде пред мен. Беше с около една глава по-ниска от мен. Повдигна се на пръсти и ме целуна по врата. Приятелят между краката ми веднага реагира, а тя не закъсня и го пое в ръката си. 
-Не е сега момента. Ще ни видят.-казах и се опитах да се дръпна без успех. 

-Не се безпокой.-каза тя и продължи да масажира чатала ми. 

-Какво пак ли ще ме заебеш със сперма в гащите?-попитах. 
-Зависи какво направиш за мен.-точно това и чаках да каже. Вдигнах я, а тя уви крака около кръста ми. Сложих я на плота на кухнята и целувах врата ѝ. Гърдите ѝ бяха средно големи, а зърната ѝ вече се бяха втвърдили. Поех едната ѝ гърда в ръката си, а с другата си ръка я придържах. Целувах брадичката ѝ, целувах гърдите ѝ, целувах цялото ѝ тяло. Отделих ръката си от гърдите ѝ и преместих ръката си между краката ѝ. Потърках вагината ѝ през роклята. През устните ѝ се отдели стон. Дъхът ѝ беше топъл, а кожата ѝ ледена. Бръкнах под роклята и вкарах пръст в нея.Вагината ѝ беше глатка и ледена, а Боже, отвътре пареше. Беше огън от вътре и лед отвън. Срамните ѝ устни бяха подгизнали. Докато тласках в нея с пръсти, търках клитора ѝ с палец. Главата ѝ се отпусна на гърдите ми. Дишаше тежко и бързо. Реших, че е време за това разкопчах колана си и извадих достойнството си. Погалих клитора ѝ с главичката си, а тя на свой ред изстена шумно. Сложих главичката си на входа на влагалището ѝ. Прехапах усните си. Тя беше нетърпелива, придърпваше таза си към мен. Реших да не я мъча и потънах в нея. Целият! Чувството беше неописуемо. Започнах бързо и ритмично да я чукам. Гърдите ѝ се движеха в ритъм с вкарването. Бяхме облечени и въпреки това усещахме напрежението помежду ни. Едва издържах да не свърша с всяко вкарване. Не спирах, исках я. Исках повече и повече. Исках и накрая я получих. Потънах в нея по-силно от предните пъти и свърших. Свършихме заедно. Тялото ѝ затрепери в ръцете ми. Пенисът ми пулсираше в нея. Дробовете и на двама ни се разширяваха в еднакъв ритам. Очите ни бяха втренчени едни в други. Взирах се в черните бездни и виждах страстта и желанието. СЛед като свършихме и двамата аз се отделиг от нея. Пенисът ми беше все още втвърден. Свалих я от плота и се навеох да я целуна. Вече ме гледаше невинно, като дете което се моли да му дадат от любимия му сладолед. Беше толкова нежна. Тя потупа роклята си сякаш искаше да махне застоялата по нея прах. Заглади с ръка косите си назад, повдигна се на пръсти и целуна прадичката ми. 
-До после!-прошепна и изчезна. Стоях по средата на стаята като пълен идиот. Не можех да осъзная какво се беше случило. Бях чукал толкова жени и за първи път бях чукал така. Беше уникално! 
-Добро утро!-чух гласа на Макс.-Ти ли направи закуска?
-Ъм... Не, тя!
-Тя?-попита Оливър и взе една ягодка от купата с различни плодове.-Братле, пак ли онази мацка. Мисля, че здравата се базикаш с нас. 
-Но вие я видяхте!-изкрещях с недоумение. 

-Моля?! Пич, пак си сънувал!-каза Макс и седна на масата. взе си една палачинка и я отхапа. 

-Но Макс, вчера тя дойде и вие я видяхте. И после, после заспахме!-крещях. 
-Пич, снощи се напихме жестоко! Стига мисли за това! Според мен сам се филмираш.

Вече не знаех какво се случва. Изглежда наистина бях луд. Явно тя изобщо не съществува и е скапан плод на болните ми фантазии. Не знаех какво да правя. Всичко беше толкова объркано, а аз бях сам! Никой не ми вярваше, дори най-добрите ми приятели ми казаха, че съм луд. Мисля, че е по-добре да спра да мисля за нея! А това което се случи сутринта, очевидно е било, сън. 
-Братле, обичам те! Ти ли го направи?-изкрещя Оливър. 
-Ами, явно, да!-казах. 
-Обичам те!-Оливър се втурна към мен и ме прегърна. После се нареди на масата, за да хапне. Аз седнах с тях. Реших да не мисля за случилото се. Днес щях да си почина.