-Вижте я как пак се усмихва!
-Постояно е забоиколена от глупавите си приятели.
-И днес отново изгледжа ужасно!
-Винаги се усмихва!
-Загубенячка!Така говореха за нея. За момичето с усмивка, можешто да оправи на всеки деня с една дума, жест или усмивка.
Винаги се усмихваше.
Не и пукаше какво говорят зад гърба и. Не и пукаше какво става около нея.
Просто се усмихваше и помагаше на този, който имаше нужда.
С една дума убеждаваше всички, с един жест разсмиваше всички.
Но никой всъщност не знаеше нищо за нея.
За това какво и е в главата. Какво прави като е сама. Какво става като се прибере. Като няма за кой да се усмихва.
Никой не знаеше защо винаги се усмихва.

YOU ARE READING
Белези
Non-FictionПовърхностните рани оставят леки белези, които също изчезват след време. Но има неща, които оставят и рани дълбоко в душата и съзнанието ни. Рани, които не се лекуват просто от времето. Те оставят с нас завинаги. Заедно със спомените и болката. Те с...