Мило дневниче,
Ето че отново ще пиша за това. Искам си приятелите. Иска ми се нищо от това да не се беше случвало. Защо ли избягах? Понякога си мисля че направих грешката на Росио. Но мен ме мислят за мъртва. Душата ми е изцяло мъртва мамка му! Точно след няколко дни стават две години откакто Алба я няма. Затова ли съм толкова замислена?
Затворих тефтера който вече от година и половина ми се води дневник, прибрах го в шкафа с химикалката, изгасих нощната лампа и си легнах.
Соня
Аз: Имам предложение за теб. Нали си екскурзовот и знаеш всяка една дестинация?
Росио: Да?
Аз: Искаш ли да дойдеш с мен, Мади, Джакитата и Тей на турне?
Тя: Накараха те да ме попиташ нали?
Аз: И защо реши така?
Тя: Защото виждам нежеланието в очите ти. Виждам омразата ти към мен. Но не искам да ме мразиш. И да не сме си толкова близки приятелки като преди искам поне да сме приятелки.
Аз: Не съм казала че не сме приятелки. Виж. Просто Алба толкова ми липсва. На нас двете ни беше най-близка. И останалите ме накараха да разбера че с теб ще я преодулея по-лесно. Ще си помогнам взаимно Росио. Още съм ти леко сърдита но съм готова да го загърбя. Идваш или не?
Тя: Идвам.
*Знам че МНОГО се забавих но се върнах! Съжалявам че чакахте дълго. Просто си взех почивка казах го и в блога ми. Ще се опитам да качвам по-често но с това училище нищо не обещавам....*
YOU ARE READING
Disappear (Book 4)
RandomТри години по-късно...... Нищо не е както преди. Всичко се е променило. Всички са съкрушени от случилото се. Но дали всичко ще се нареди? Това е четвърта част! Главите са къси. Love on the run (част 1) Broke (част 2) Replay (част 3)
