Глава 13

123 15 4
                                    

Аз: Наистина не трябваше да пропускаш лекциите заради мен.
Пери: Това е най-малкото което мога да направя за най-добрата си приятелка. А и момичетата ще ни дадат записките. - седна до мен -Ти как се чувстваш?
Аз: Малко по-добре. До 2-3 дена ще се оправя. Не се тревожи.
Телефона на Пери звънна. Тя вдигна и го включи на високоговорител. Бяха момичетата.
Джейд: Алба как е?
Пери: Тя е до мен.
Аз: Момичета!
Джеси: Алба! Здрасти!
Лий: Как си?
Аз: Малко по-добре. Скоро ще се оправя. Вие как сте?
Джеси: Притесняваме се за теб!
Аз: Колко мило!
Джейд: Но разбира се! Все пак си ни най-добра приятелка!
Аз: Обичам ви момичета!
Пери: И ние те обичаме!
Прегърнах Пери. Другите нямаше как да прегърна но много ми се искаше. Толкова много ги обичах. И се чувствах толкова гадно че трябва да ги лъжа коя съм всъщност. Чувствах се толкова гадно че не можех да отида при старите си приятели и да ги прегърна толкова силно както Пери в момента. А бяха толкова близо. Искаше ми се просто да кажа на Пери, Джеси, Джейд и Лий Аз не съм Скайлър. Аз съм Алба и винаги съм била Алба. или да отида сега при Соня, Тей, Мади и Джакитата и да им кажа Аз съм още жива. Жива и съм тук...... Понякога се чувствах глупаво че избягах но...... Не можех да гледам човека който обичам и да не мога да съм с него. Не можех да гледам човека за който толкова плаках и изведнъж се върна в живота ми като гръм. Не можех да гледам как единствения човек който остана до мен да страда заради завръщането на старата ни приятелка. Просто не можех.....

*Надявам се довечера да се сетя да кача още една глава.*

Disappear (Book 4)Where stories live. Discover now