Dear Heartbreaker

13-Глава

Кажи им, че бях щастлива и сърцето ми е разбито. 

 Всичките ми рани са отворени. Любовта ни е... 

Невъзможна!

Скъпи Сърцеразбивачо,

Стоях със затворeни очи, стисках силно юмруци от напиращия гняв в мен и си представях живота си, ако не бях такава. Сигурно никога нямаше да срещна Гавин, нямаше да се влюбя в него. Щях да бъда примерна дъщеря и добра жена. Може би. още девствена, пазеща се за първата бръчна нощ. Щях да съм честна и добродушна, да помагам. Щях да съм жена с принципи и морал.Все неща, които за другите жени бяха просто нормални. 

Не съжалявах за нито една моя постъпка – трябвало е да се случи, трябвало е да го изживеем и да стигнем до тук. Можех вечно да си представям, че ако не бях направила някой свои избори, нещата щяха да са други, но това е само една голяма лъжа. Всичко това щеше да е реалност, ако живеех в друг живот, друго семейство и общество. Тогава щях да съм добра, но аз съм лоша и опетнена и такава ще умра. Нищо и никой не може да промени това. Дори годините и любовта не могат да измият грешките и срама.

Спомням си първата си целувка. Беше красиво. Тогава бях едва на десет. Харесвах едно момче отчаяно и се борех за неговото внимание. Един ден, когато бяхме на летен лагер, той ме покани в палатката си. И от дума на дума, ми предложи да се целунем. Целувката беше прекрасна, както и той. Създаде ми напълно грешна представа за целуването, която се разби години след това, когато него вече го нямаше. Родителите му се преместиха в друг град и отведоха детската ми любов със себе си. 

Няколко месеца по-късно, разбрали, че съм сама, много момчета си опитаха късмета. Напразно, разбира се, защото аз още бях влюбена. Отказах на повечето и те смирено приеха, че сега не му е времето. Но един се оказа по-настойчив от други. Притисна ме към стената един следобед, след училище и ме насили да го целуна. Когато го ухапах, той се промени. Стана още по-настойчив и накрая изгуби контрол. 

Изнасили ме... Беше грозно и болезнено и напълно промени живота ми. В онзи момент се превърнах в Алекзандра Войт, която съм сега. Можех да обвинявам Гавин за това, но той не е виновен за случките ми от миналото. Преди очаквах любов, сега не очаквам нищо, защото знам, че мъжете са едни изроди, чудовища, на които щом откажеш нещо, си го взимат сами. По ной-грозния начин. Мъжете убиха доброто в мен.