High School Love(СПРЯНА)

Part 8/They'll kill me...

Прибрах се в къщата.На вратата ме чакаха Майк и Джес. Изглежда бяха притеснени.
-Къде беше?!-извика истерично Джес.-Търсихме те навсякъде,Кристен!Вече е 11,а от теб нямаше и следа.
-Вече съм тук.-казах.
-Вече си тук? А?Къде ходиш ,момиче? Осъзнаваш ли,че ние сме тук,за да те пазим?!Много добре знаеш,че някой от враговете на баща ти може да те намери!Ами ако ти се случи нещо?Замисляла ли се изобщо?-извика Майк.
-Стига!Престанете!-извиках от своя страна,но накрая гласът ми се пречупи.- Имах ужасен ден,а дори тук не мога да си почина.Моля ви.Оставете ме...-казах тихо и се качих по стълбите.Влезнах в стаята си.Погледнах се в огледалото.Изглеждах меко казано зле...Раздърпана коса,зачервено лице,размазан грим...
Взех си душ.Исках да изтрия миналото си и да започна всичко отначало.Е,изглежда не можех.Нямах сила за нищо.Не можех да мисля за каквото и да е.Легнах си и заспах дълбоко.
***
Алармата на телефона ми звънна.Беше понеделник.Ужас.Пак трябваше да виждам тъпите лица на съучениците си.Погледнах се в огледалото отново.Лицето ми вече не беше зачервено,но имах тъмни кръгове.Не можех да се появя в този вид  в гимназията.Трябваше да се стегна.Сложих лек грим и вързах косата си на кок.Облякох се набързо .

Виждаше се,че навън има слънце. Най-после слънце.Набързо слязох долу.
-Трябва да поговорим с теб,Кристен.-каза Майк.
-И на вас добро утро.-усмихнах се иронично и си налях портокалов сок.
-Вече ще бъдем в гимназията.-каза бързо Майк.
-Моля?Какво ще правите там?-писна ми от тях.
-Ще те пазим.Затова сме тук.Ще се правиш,че не ни познаваш там.Не подлежи на обсъждане.
-Правете каквото искате.Не ми пука.-казах набързо,взех си чантата и излязох. Навън времето бе хубаво.Нетипично за Лондон,но слънчево.Имаше много хора,които бързаха най-вероятно за работа.Листата на дърветата бяха в най-различни пъстри цветове. Сетих се за спомен от детството.Спомен,който беше един от малкото щастливи в детството ми.Бях на около 5 години с мама и  татко и домашният ми любимец,Лъки.Бяхме излезли на пикник в един слънчев топъл ден през есента в гората.Радвах на всяко едно цветче там,на всяка една птичка,която пееше своята красива песен.Радвах се,че бях там.Бях толкова спокойна и щастлива.С татко и кучето ми Лъки тичахме през гората и се връщахме обратно при мама.Събирахме най-различни тревички и цветя и ѝ ги подарявахме.Пускахме хвърчила и се радвахме от сърце.Мама ми разказваше приказки за принцеси и принцове,и как доброто винаги побеждавало злото.Беше прекрасно.
Спомняйки си този спомен се усмихнах.Неусетно кога вече бях стигнала в гимназията.Първи час имах химия.Не харесвах предмета,но учителката да.Тя бе жена на средна възраст с черна коса,винаги вързана на кок.Отнасяше се добре към всеки.
-Здрасти,Криси,как си?-попита Бела когато ме видя.
-Била съм и по-добре.Ти?-отвърнах.
-Добре.-каза с усмивка.
***
Оставаше ми последен час.Имах биология.Преподаваше мъж на около 35.Не беше приятен,но ни беше учител.Бях сигурна,че съм го виждала и преди,но не се сещах къде.Връщаше тестове.Имах тройка.Започвах годината с перфектни оценки просто.Но какво да се прави,биологията не ми е от силните предмети.След часа ми каза да остана.
-Кристен Джонсън,нали така?-попита,но не му отговорих.-Не започваш особено добре.
-Ами какво да се прави,не може всички предмети в училище да ми вървят.-казах с твърд глас.
-Можеш да се постараеш.-каза съвсем спокойно,но този глас беше толкова познат,че дори ме дразнеше.
-Имам глава на раменете си.Сама ще реша какво да правя.
-Права си.Знаеш ли...приличаш ми на един човек,по-точно на един мъж.
Знаех,че го познавам.Беше въпрос на време да се сетя кой е.
-Кристен,къде си живяла преди и как се казва баща ти.-попита изведнъж. Личеше му,че и той ме познава.
-Не е Ваша работа,господине.-казах  и тръгнах да излизам от стаята.
-Оправи си поведението.-каза и усещах ,че очите му гледаха право към мен.Обърнах се и го погледнах право в очите.Бяха черни,като на дявол.Приличаше на луд.Поведението му бе такова.
-Довиждане!-озъбих се от своя страна и излязох от стаята. Нямах въздух.Бързо излязох извън сградата и седнах на някаква пейка.Дишах по-тежко от
обикновено.Знаех,че го познавам.Погледа му беше толкова познат и толкова дяволски...Ръка на рамото ми прекъсна размислите ми. Станах от пейката и видях Браян.
-Добре ли си?-попита.
-Да,добре съм,просто съм уморена и жадна.-казах объркано.Откъде ми дойде на ум да кажа,че съм жадна.
-Ето.-Браян ми подаде шише с вода.Взех го и изпих достатъчно,за да се осъзная.Благодарих му.
-Ам,исках да се извиня за вчера.Държах се като глупак и бях малко груб.Не знаех какво ти се е случило.Извинявай.-каза спокойно.
-Няма проблем.И аз съжалявам,че ти се развиках.Не бях на себе си.
-Имаш ли време за едно кафе сега.-попита изведнъж.Не исках да се съгласявам,но имах нужда да се разведря.
-Всъщност да.-казах бързо и двамата се запътихме натам.
Стигнахме бързо и Браян поръча две кафета.
-Е,как ти е рамото?-реших да започна разговора.
-Добре.Оправям се.Беше само драскотина,а и Майк и Джес се погрижиха добре за мен.-каза с топла усмивка.И аз се усмихнах от своя страна.
-Добре се защитаваш.-погледна ме и се усмихна.-На единия бе счупила зъб,а пък другият не знаеше къде се намира след удара с каната в главата.
-Е,тренирах бокс от малка,нищо особено.
-А сега тренираш ли?-попита Браян.
-Не,сега не,но бих искала.-усмихнах се.
-Идвай с мен.Днес например ще ходя.-предложи.
-Ти тренираш?Къде?-ококорих очи.
-Не точно.Само за забавление и разтоварване. В една зала близо до дома ми.Е,ще дойдеш ли?-попита ентусиазирано.
-Защо не.-казах и се усмихнах.Точно от това имах нужда.Не бях ходила от както се преместих в Лондон.Телефона ми звънна.Беше Джес.
-Кажи,Джес.-казах.
-Махни се от мястото,на което си в момента веднага!-извика Джес по телефона
-Джес,какво е станало?
-Някои от тях са в града,Криси.Замалко да хванат мен и Майк,но им се измъкнахме.Сега сме вкъщи и събирам багаж,но скоро ще напуснем мястото.-каза и затвори.
-Какво става?-попита объркано Браян.
-Те са по петите ми.Ще ме убият.-казах бързо.-Трябва да се махаме оттук веднага.

Здравейте!Как сте?Как е ваканцията?Аз съм супер и се радвам,че съм толкова редовна.Е,надявам се главата да ви е харесала и ако е така гласувайте и коментирайте.
Обичам ви!💙💙💙💙💙