High School Love(СПРЯНА)

Part 2

Какво по дяволите беше това?!Преместих се скоро в града ,не се бях карала с никого ,а вече някой счупи прозореца на спалнята ми Бях наистина уплашена.Не знаех какво да направя .Взех телефона си, но батерията му бе паднала... Какъв късмет само.Вече не се чуваше нищо и не знаех какво да очаквам. Бързо и безшумно взех пистолета си.Знам,че не е добра идея,но в момента не ми оставяше какво друго да направя,а и татко ми го бе дал,за да се пазя...Беше ми го дал,казвайки ми:„Криси ,ние с майка ти винаги ще те пазим,колкото и далече да сме,но въпреки това трябва да го вземеш и пазиш,сякаш е част от теб.Използвай го при крайна необходимост,моля те ..."
Татко се грижеше много за мен,а и ме пазеше от всеки.Имаше бизнес,но така и не ми каза с какво е свързан,но знам,че имаше врагове...Може би и за това ми беше дал и пистолета..за да се пазя,защото всеки знае,че за да нараниш някого трябва да нараниш неговото най-ценно...а татко винаги казваше,че това сме аз и брат ми.Брат ми Алекс учеше медицина и работеше .Беше далеч от нас и татко не се страхуваше за него.
Еднократно силно похлопване се чу от входната врата долу и ме разтърси от мислите ми.Реших,че трябва да сляза долу с пистолета. Понесох се бързо по стълбите,сякаш не бях аз.
-Кой е там?-попитах студено.Казвай кой си ти и защо си тук посреднощ?
Никакъв отговор...
Отворих вратата и насочих пистолета към нея...Нямаше никого. Как така?Как е възможно?! Изведнъж видях мъглив силует,който тичаше бързо.
-Върни се тук!-извиках силно.
Фигурата беше изчезнала. Чух отваряне на съседната врата и оттам се показа Бела.
-Кристен,по кого викаш ПОСРЕДНОЩ?-извика притеснително и дойде при мен.
-Бела аз не знам..Видях го,имаше някого!
Разказах и всичко,и вече бяхме в моята къща, в хола.
-Шегуваш ли се?Как така?Това не е опасен квартал,не помня да се е случвало подобно нещо.-каза тихо Бела. -Ще остана при теб тази вечер,не се плаши.-каза усмихвайки ми се тя,но видях притеснението в очите и.
-Добре.-казах без да влагам никаква емоция.
С Бела заспахме в стаята за гости,а когато се събудих тя беше станала и говореше с някого.
Чух малко от разговора и разбрах,че е извикала някого,който да сложи нов прозорец ,на мястото на стария ,вече счупен.След като приключи разговора ми каза:
-Добро утро,Крисии!
-Добро да е!-усмихнах се . Кога ще дойдат да сложат прозореца?-попитах.
-Следобед. Но вече е време да тръгваме .Днес е....
-Да,да,знам днес е първият учебен ден в новата гимназия.-прекъснах я и се засмях.
Последва смях и от нея.
Взех си душ,облякох бели дънки с висока талия и ...👇

Сложих лек грим ,спуснах косата си,която стигаше до кръста и си взех телефона.Изчаквайки Бела,звъннах на татко.
-Ало,Криси!-чух познатия загрижен глас на татко.
-Здрасти,тате!Как си?Как е мама?попитах се усмихнах.
-Аз и майка ти сме добре,но ти звучиш някак различно.
Разказах му за случилото се.
-Скъпа,кой може да е бил ?Никой не знае,че вече живееш там.Не може да е човек от тук.Помни да носиш пистолета навсякъде с теб. Ще ти пратя двама човека,които ще стоят да те пазят .Ще бъдат момиче и момче на около 20.Момичето е Джес,а момчето Майк.Те са нещо като гаджета,но работят заедно.Няма да ти пречат.Може да спят в гостната. Утре сутрин ще са при теб и ще наблюдават къщата.
-Добре,тате,благодаря ти!-казах.Тате ,моля те пазете се с мама.Предай на мама ,че много ви обичам!До скоро,тате...
-И ти се пази ,Криси.Обичаме те!До чуване!-каза татко и затвори .Усетих загрижеността и обичта в думите му.А колко ми липсваха те двамата...Сълзите в очите ми бяха на път да се стекат по бузите ми,но Бела дойде при мен и ме разведри.Заедно тръгнахме към гимназията.Когато пристигнахме видях ужасно много хора.Бела отиде при неини приятелки,а аз обиколох етажите.Училището беше на 4 етажа и беше доста голямо. Вървях по коридора,когато видях някаква голяма групичка хора,насъбрала се около някого. Избутах хората и видях как някаква червенокоска блъсна Бела в шкафчето и се засмя.
Отидох при червенокосата и я попитах:
-Ти за каква се мислиш,че ще я блъскаш,а?
-Я,ти пък коя си?Нейна приятелка ли?Не знаех,че пиклата си има приятели.-каза онази.
-Да,има си приятели,а аз съм Кристен.А ти нямаш право да я блъскаш.-повиших ѝ тон.
-Слушай ме,внимателно,иначее...-изсъска тя и се опита да блъсне и мен,но аз хванах ръката ѝ и я притиснах в шкафчето.
-Иначе какво ще ми направиш?Слушай какво!-казах .Внимавай с държанието си,не закачай Бела и останалите,защото ще ти счупя ръцете ,ясно? -изръмжах,а онази само кимна.
-Да тръгваме ,Бела.-казах.
-Виж,нямаше нужда да се занимаваш с Лиса Джеймз заради мен.
-Спокойно,а коя е тази Лиса Джеймз?-попитах спокойно.
-Тя е..-Не чух Бела,защото се блъснах в някого.Беше момче.Изглеждаше на 16-17.Мускулесто тяло,висок,с русо- кестенява коса и сини очи.Уау.Красавец.
-Хей,ти си Кристен Джонсън,нали?Много си смела!Обаче на мен това не ми харесва,но си готина.Междудругото аз съм Браян.-Усмихна се ,но някак фалшиво и подаде ръката си.
Усмихнах се широко ,но не му подадох ръка😏...

Ето я и новата глава,хора!Надявам се да ви хареса! 💖