High School Love(СПРЯНА)

Part 5/You are just perfect...

Стоях на място като закована.Не можех да повярвам на случилото се.Мислех,че ако затворя очи всичко ще изчезне и ще се окаже просто един сън.Но не...Всичко това беше истина и се беше случило.Докато стоях просто така забелязах,че по рамото на момчето се стичаше кръв.
-Ти кървиш!Бързо,да отидем в болница!-казах с по-висок тон.
-Не можем! Не и там! В никакъв случай...-последното каза тихо ,но толкова бавно,че потреперих за секунди.
-Ти в ред ли си!? Ти кървиш ,а не искаш да отидеш в болница!-почти извиках,но не ми пукаше,защото той не беше добре.
-Виж,имам проблеми,разбери ме,остави ме тук и не го мисли повече.-каза тихо Браян,но аз виждах,че не е добре.Как мислеше,че ще го оставя в това положение?С всеки изминал момент ставаше все по-лошо и по-лошо.Изведнъж се подпря на стената и започна да се свлича надолу.
-Ставаай ,ставай,чуваш ли ме!-извиках и две сълзи се спуснаха по бузите ми. А той едва,едва гледаше в една точка и сякаш бе сам.Нито ме погледна,нито каза нещо.
Звъннах на Майк.
-Ало,Майк !Моля те ела бързо с колата.Намирам се в някаква сграда близо до парка!Трябва ни лекар!Спешно е!-извиках и не дочаках отговор,а направо затворих телефона.
Скъсах част от блузата на Браян .Стегнах раната с нея,но той не реагираше.Бях много изплашена.След около три минути дойдохаМайк и Джес.Заедно вкарахме Браян в колата.
-Кристен,кой е той?-попита Майк.
-Приятел от училище.Някой ни подгони и простреля него,но не можем да отидем в болницата.Той каза,че не може...-казах бързо и тихо,но вече плачех.
-Добре,добре.Отиваме вкъщи.Той ще се оправи ,спокойно.-каза Майк бързо.
-Майк,по-бързо!Той губи кръв!-извика Джес от задната седалка.
Стигнахме много бързо,защото парка не беше далеч от вкъщи. Слизайки от колата главата ми се замая,а краката ми не издържаха.

*****

Главата ме болеше.Отворих очи и видях ,че лежа на леглото в стаята си. Опитах се да се изправя,но не успях и легнах отново. Изведнъж се сетих за случилото се.
-Джес...-промълвих едва.
-Кристен,добре ли си ?- мъглива фигура застана над мен.Беше Джес.
-Боли ме глава и не мога да се изправя,но съм добре,какво се случи?-попитах.
-Ами ти припадна. Спа около два дни, заради лекарства.Било е от стрес и паника.Аз и Майк се погрижихме за Браян.Беше загубил доста кръв,но куршума го беше одраскал и не беше сериозно. Сега спи в гостната и е по-добре.Би трябвало днес да се събуди.
- Вие сте се погрижили за него?!-попитах изненадано
-Да,обучени сме за такива ситуации,така че не се притеснявай.-усмихна ми се топло.
-Добре.-отвърнах и с усмивка.
Помогни ми да се изправя.
-Сигурна ли си? Не си достатъчно силна.-каза Джес.
-Спокойно,искам да го видя.-казах с лека усмивка.
Джес кимна и с нейна помощ стигнах до стаята,където бяха Браян и Майк. Браян лежеше  и си говореше с Майк.
-Хейй,виж кой се е събудил.-каза Майк с усмивка.-Ела седни на стола,не се преуморявай.Вие си поговорете,а ние с Джес ще си починем.Ако ви трябваме ,в стаята сме,Криси.-каза Майк .Майк и Джес ни се усмихнаха и излязоха от стаята.
-Събудил си се.Как си?- погледнах го.
-Да,преди малко се събудих и като цяло съм добре,малко ме боли рамото,но е нормално.Бих те попитал същото,но знам истината.Съжалявам ,че трябваше да станеш част от това,но...-прекъснах го.
-Ти ме спаси.-погледнах го и му се усмихнах.-Ако не мина пред мен,сега аз щях да съм на твое място.Благодаря.
-Няма защо.Съжалявам ,че стана свидетел на това.-усмихна се.
-Защо не поиска да отидем в болницата?-попитах изведнъж.
-Имам проблеми.Те щяха да ме намерят и да ме убият там.-каза раздразнено.
-Кои са те?-попитах объркано.
-Не питай.Не мога да ти кажа.-каза просто. -Междудругото има ли нещо за хапване.-попита Браян.Разбрах,че не му се говори много,затова се отказах от разпита.
-Да,би трябвало.Можеш ли да ходиш?-попитах.
-Предполагам.Толкова съм гладен,че дори бих пълзял по пода,за да ям.-каза и двамата се засмяхме.
След като слязохме в кухнята, закусихме мюсли с мляко и портокалов сок.Да,скромно,но се хранех здравословно.Бях свикнала да се храня бавно,докато Браян се хранеше много бързo.Беше като малко дете,което не е яло от дни. Гледайки го,ми стана толкова смешно ,че се засмях силно.
-Какво?-погледна ме недоумяващо.
-Ааа нищо.Май си свикнал да се храниш бързо.-едва се сдържах да не се засмея отново.
-Амии,да,но пък и съм гладен.-усмихна се леко.-От къде си?-попита внезапно.
-Татко е от Ливърпул,а мама от София,България.Когато бях малка живеехме в София и там беше прекрасно.Прекарвах много време с нашите,но после се преместихме в Ливърпул,заради бизнеса на нашите.Дълга история. Сега живея тук ,за да уча в елитна гимназия. А ти?- попитах.
-Колко странно... И аз живеех в София,но се преместих тук ,заради проблеми.Както и да е.-каза замислено,а аз се усмихнах.
-Спечелил си симпатиите на момичетата от гимназията,а?-попитах и се усмихнах някак дяволито.
-Може би .-отвърна със същата усмивка.-Но не и колкото теб.Събра погледите на всички ученици...особено на момчетата.-намекна на последната дума и ме погледна изпитателно.-Но какво друго да очаквам,ти си красива,смела,с уникални очи и хубаво тяло.Просто перфектна.-говореше бавно и погледа му ми действаше влудяващо.Отново го прави.Вече се беше приближил прекалено близо.Дишах тежко,а ритъма на сърцето ми се усилваше...Не можех да продължа повече...

Хелоуу,пийпъл!Този път се забавих,но ето я и новата главаа!Харесва ли ви как се развиват нещата?Какво мислите,че ще направи Кристен?Искам много гласове и коментари! Чаоо!❤❤❤🤗