Пролог
Колата отби за да ме остави на ъгъла на улицата на която живея.
- Тук добре ли е Мира ? – попита весело Камерън
- Да, супер е. Благодаря че ме докара Кам наистина нямах желание да ходя пеша след допълнителния час по физическо и тренировката на мъжоретките. Какво ли щях да правя без теб. Ти си най- страхотния най-добър приятел в целия свят. – отговорих. И го гушнах за довиждане.- За теб винаги Мира. – прошепна той в ухото ми.Отдръпнах се и го погледнах . Не знам защо но той изведнъж посърна, стана някак по студен.Отдадох това на умората защото Кам пак беше нощна смяна миналата вечер.
- Чао Кам до после.- казах сложих чантата си на рамо и слезнах на тротоара.
-Чао – отвърна сухо русокоскоското .След това колата потегли. Аз завих наляво и тръгнах по улицата на която живея. От другата страна на тротоара едно куче гонеше котка. Загледах се в тях. Изведнъж нещо се блъсна в мен, замахах с ръце за да запазя равновесие, но беше прекалено късно. Озовах се на земята. След малко пред лицето ми се появи една ръка.Отне ми няколко секунди за да осъзная какво точно се беше случило. Докато се съвземах поех механично подадената ми ръка. Когато се изправих само стоях и гледах напред в пространството. Мозъкът ми работеше, но тялото ми не реагираше на дадените команди .С периферното си зрение видях момче с качулка който говореше нещо, но аз не чувах нищо.
*Имаше нещо което пропускам- помислих си.
След секунда усетих остра болка в главата си и в следващия момент сякаш земята под краката ми изчезна и всичко потъна в тъмнина .
YOU ARE READING
Преследвачът / Stalker
Mystery / ThrillerВ този ден живота ми се промени завинаги... Прибирах се от училище когато нещо се блъсна в мен. След този сблъсък живота ми се промени завинаги. Появи се той тайнственото момче което се блъсна в мен. Момче което не познавам, но което очевидно позна...