Преследвачът / Stalker

Part 2

***

Чух глас който ме викаше.
-Мира трябва да ставаш! На училище си. – каза нежен женски глас.

Веднага отворих очи сякаш някой беше изсипал кана с ледена вода върху мен.

- Хайде закуската е готова. – продължи жената. Тогава осъзнах че това беше гласа на майка ми.

*Не може да бъде – помислих си .

Скочих от леглото и без да се замисля излязох от стаята, спуснах се по стълбите и се запътих към кухнята.....

Когато влезнах в кухнята замръзнах на място. Това беше тя. Майка ми. За момент затворих очи и си поех дълбоко дъх защото помислих че това е само илюзия, но когато отворих очи тя още беше там. Това наистина беше майка ми. Тя беше с гръб към мен и дългата й почти до кръста кафеникава коса се виеше на красиви големи къдрици. Тя изглеждаше крехка с малкия си ръст, но толкова красива, жизнена и весела. Правеше палачинки. Мама винаги ми правеше палачинки за закуска в понеделник. Това си беше нашето нещо откакто с татко се разведоха преди няколко години. Останах на мястото си няколко минути мислейки си какво не е наред с картината пред мен, но така и не се сетих, а и нямаше никакво значение. Защото майка ми беше там само на няколко крачки от мен. Затичах се към нея. Тези няколко крачки ми се сториха като километри. Когато стигнах до нея аз я хванах за ръката която беше изненадващо студена и я завъртях така че да застане с лице срещу мен. Но когато се завъртя аз изпищях и пуснах бързо ръката й. Тя имаше ужасяващ празен поглед. Сякаш беше само тяло и нищо повече. Сякаш беше само кукла без кукловод който да й вдъхне живот, да я съживи.

В следващия момент чух някакъв приглушен глас зад мен.„Мира, Мира! Чуваш ли ме?„ шепнеше разтревожено гласа. „ Моля те не меизоставяй като майка ти !" продължи гласа като усещах сълзите в него. „ Мирасъбуди се! Не можеш да ме изоставиш. „ плачеше жално гласа. Обърнах се да погледначий беше гласа. Когато се обърнах всичко около мен избледня след това се появиедна ярка светлина която ме заслепяваше....