Завинаги моя

9 глава

Ема: Да Джейдън да...
Телефонът му звънна. Той вдигна.
-Ало..
-Да добре идвам.
Той затвори и ми каза:
Джейдън:Ема аз трябва да отида на интервю... После ще се видим!
Ема:Но нали сме тук само за кратко.
Джейдън:После като се прибера ще говорим.
Той затвори вратата и дори не ме изчака да отговоря.Аз легнах и заспах
*********
След като се събудих беше 20:12,а Джейдън още го нямаше. Притесних се и му се
обадих.
-Ало!
-Какво ало забога?! Къде си?
-Към 22:00 ще се върна!
-Мамка му! Защо толкова късно?
-После ще ти обясня!
-Добре чао!
Не го изчаках да ми отговори и му затворих.
*******

Увих се в топлото ми одеало и пак съм задрямала. Когато се събудих Джейдън се беше прибрал и беше седнал на леглото. Аз станах и му казах да излезе от стаята. Той излезна и аз облякох черен потник и бели къси панталонки

И слезнах надолу по стълбите. Попитах го:
- Защо ще си търсиш работа... Нали скоро си тръгваме!
-Трудно е да ти обясня,но ще трябва да живеем тук за постоянно.
Аз не му отговорих само се затичах към стаята си,тръшнах вратата и заключих. Легнах си, а Джейдън дойде и почна да тропа по вратата. Аз извиках:
-Разкарай се.
-Искам да поговорим.
Аз не му отговорих и просто си лежах на леглото. След 10 мин. тропането спря. След малко се унесох и заспах.След 1 час се събудих.Докато още лежах разглеждах социалните мрежи. Изведнъж се чу тропане по врата. Там седеше Джейдън с голям букет от рози. И една картичка. Той ми каза,че ще ме остави сама,за да я прочета. Излезе,а в картичката пишеше:Ема много съжалявам не исках да ти го казвам толкова направо,но така се случи... Много те обичам,но някой път си голям инат. И исках също да ти кажа преди да изпушиш една много много лоша новина. Не мога да ти я кажа в очите затова ти я пиша тук... Помниш ли нашата директорка... Тази която ни запозна... Емии... Тя е починала... А затова което се случи съжалявам и то изкенно много ....Надявам се да ми простиш!
Оставих букета в една ваза в стаята. Облякох си един сив потник и едни сетло сини къси панталонки. Слязлх долу и видях Джейдън... Джейдън в кухнята... По скоро вече я беше превърнал в сметише. Тя не приличаше на нищо. Джейдън ми каза
-Съжалявам... Опитах се да направя палачинки!
-Та как ще ги направиш то сместа е навсякъде другаде но не и в тигана!
-Съжалявам... Сега ще си оправя... И като те познавам аз докаро се мъча ти ще се излежаваш на дивана нали?
-Ооооо и още как! А и за да ти простя иакам да ми направиш една плодова салата!
-Когато ми помогнеш да изчистя тогава ще ти направя члодовата салата!
-Значи няма да ям!
-ОК!
- А помеждудругото къде е Бъки?
След като изрекох тези думи Бъки се затърча до мен с кайшка в уста!
Ема:Аз отивам да разходя кучето,а ти през това време изчисти!
*гл.точка на Ема*