Завинаги моя

2 глава

👉Джейдън👈
Искаше ми се да заплача,но ако го направя всички ще ме помислят за идиот.Да плача за момиче което познавах едва от един ден... Но тя не беше като другите момичета,тя беше различна... Много различна. Дългата и кестенява коса беше уникална.Какъв тъпанар съм,че да я поканя толкова направо и да и кажа,че ще я запозная с родителите ми.Тя какво ли си е помислила?А като се сетя,че не и бях казвал въобще за това,че съм бил в дом за сираци,а сега са ме осиновили богато семейство... Тя сигурно ще ме помисли за богаташко,разглезено момче... Но аз я обичах това беше най-важното... Всъщност за първи път обичах истински...
*На следващия
ден*
👉Ема👈
Станах от леглото си,но този път не беше като преди... Не исках въобще да ставам ... Странното беше,че сънувах Джейдън... Той беше облечен в смокинг,но не знаех защо... Да не би затова да е искал да ме запознае с тяхните .. Не не мисля това е невъзможно... Познавахме се от 1 ден... Невъзможно е!!! Странното е,че аз го бях виждала някъде... Хммм... Това не е ли момчето от сиропиталището... Ами да... Точно така... Той е ... Когато мама отиде да даде пари за благотворителност аз бях малка,но си спомням много добре,че това беше той... Само той има такава тъмна  коса и такива  сини очи... Но аз знаех,че той е богат защо по дяволите не ми каза... Аз отидох там в сиропиталището и плачех,защото аз исках братче,но мама не искаше... Тогава точно това момче дойде до мен и ме прегърна...
-Аз ще съм твоето братче -каза ми той!
Аз се разведрих и ние почнахме да си играем с неговите колички... В този момент мама се изгуби от погледа ми... Аз много се притесних и почнах да плача... Плачех ли плачех,но те не се върна... Тогава се сетих,че тя не е дошла да даде пари на моето ,,Братче"а е искала да ме изостави... В този момент висок мъж дойде и ме заведе вътре както и Джейдън(това са още спомени)Той постоянно ме прегръщаше и аз му одвръщах... Та така това беше моят ,, брат"от сиропиталището ето от къде ми беше токова познат... Станах и се оправих и отидох в училището... Тъкмо излизах от нас и Джейдън ме чакаше пред блока ми...Аз се разтревожиш и попитах
-Защо си тук?Какво искаш?Станало ли е нещо? Ти сети ли се коя съм? Хайде говории
-Ако ми дадеш възможност... Аз си спомних...спомних си теб от сиропиталището... Ти си нали
-Да,но тихо... Моля те... И не искам повече да те виждам
-Защо?Емааа
В този момент аз си тръгнах по пътя плачех,а той се затича към мен...

Та така... Нямам повече време и затова до следващия път!! ОБИЧАМ ВИ!!!💜💜💜