Завинаги моя

14 глава

Цяла нощ преобмислях думите на Шон. Вече се беше видяло,че няма да се спи. Станах и погледнах часа:4:47 леле боже какво ще правя толкова много време. Станах измих се и  си облякох един бебешко розор потник и бели къси панталонки. Вързах косата ми на висока опашка и си сложих грим(очна линия,гланц и спирала). Слязох долу и направих много палачинки тъй като бяхме много,а пицарията не отваря толкова рано. Седнах и отново се замислих за думите на Шон. Как така имам сестра?А и май забравих да ви кажа,че след семица имам рожден ден. Йеей. Докато съм мислела е станало 7:37.Как?Кога? Наш влезе!
- Хей,какво прави поспаланката?
-Аз,съм била поспаланка. Аз станах в 4:50 а ти? А и ви направих палачинки,но щом съм поспаланка сама  ще ги изям.
-Не... Ти не си поспаланка. Ти си кралица.
-О,значи ме наричаш надменна.
-Не ти си уникална!
-Знам,но не мога да кажа същото за теб!
През вратата влязоха и останалите...
-Ммм.ПАЛАЧИНКИ-Извикаха всички в един глас
Наядохме се и отидохме на разходка.Всеки тръгна по раличен път,аз бях с Шон. Заведе ме при фонтана. О,не не не. Той ще ме запознае със сестра ми. Да се радвам ли,да плача ли? След не повече от 5 минути дойде едно момиче с руса коса и сини очи.
-Е-ема
-Коя си ти?
-Аз съм сестра ти!
-Не аз няма сестра аз съм сирак!
-Не си аз съм Бела.
-Е момичета елате да се приберем.-намеси се Шон
-ОК-казахме двете в един глас.
След около.1 час лежахме и гледахме Титаник. Аз и сестра ми плачехме,а Шон се смееше като напушен.
-Хей защо се смееш?
-Щото тоя е много тъп? И той можеше.да.се качи при нея ама не. Тя се прай на много дебела и не му прай място.

Отвратителен си. Бутнах го по-рамото.
-Кой след 3 дни ставам с една година по-стар а?-Попита Шон
-Аз!- Казах доста надменно
-Кога ще ходитедо дърварския магазин да си купим бастуни.-пошегува се Бела
-Моя искам да е с вграден телефон,бутут,музика и джипиес устройство,че да ме намирате.
-Ти не си стара!-съпротиви се Шон
-Докажи го!
Той ме целуна.Шон ме целуна
-Аз не целувам бабички!
-Алоо,ако продължавате вземете си стая-Намеси се сестра ми
- Тихо бе Тейлър-Каза Шон на Бела. След като тя чу това се изчерви като домат
-Бела ти Тейлър ли харесваш?-почудох се аз като почти извиках
-А-ами а-аз. Не. Да. Незнам.
-Боже мой аз си нямам гадже а тя ще ми има!
-Ти не си ли гадже с Шон?
-Аз?НЕ!
-Той ми каза друго!
След като Шон чу това започна да бяха към втория етаж
-ШОН ЕЛА ТУК ВЕДНАГАААА-извиках му
-НЯМАААА.ХВАНИ МЕ.
-ПО-ДОБРЕ ЕЛА ДОБРОВОЛНО!
-НЕЕЕЕЕ
Изведъж чух,че някой пада от прозореца. Веднага изтичах и видях,че това е Шон
-Ш-шон моля те събуди се. Искам да ти кажа толкова много неща. Дръж се! Моля те! Шон,аз те обичам. Моля те. ОБИЧАМ ТЕЕ!!!  любов-казах аз и заплаках аз
-И аз-каза ми Шон с мазна усмивка!
Той си даде пет със сестра ми!
-Какво стана тук?Ти беше паднал и...- прекъсна ме Шон
-И ми обясняваше колко много ме обичаш
Ядосах се отидох до стаята ми и заключих. Никой не трябва да се подиграва с Емалийс Джонсън! Взех една кутия хапчета и изпих всичките! Последното което чух бе разбиването на вратата и ,,Ема,любов"
     Гледната точка на Шон
Разбих вратата и видях Ема да лежи на земята заобиколена от кутии хапчета. Извикахме линейка и я откараха в спешното. Аз седях на неудобните столове и чаках. Изведнъж един лекар излезе и каза :

Здравейте хора,това е новата глава. Ако ви харесва гласувайте и коментирайте! Сорка ако има правописни грешки. ОБИЧАМ ВИИИ💖💖💖