Пътят на мечтата!😊

Нова година,ново запознанство!

Отново е 15 септември,един от най-мрачните дни в годината за всички ученици по света.В двора на гимназия "FMLS" в 8:00 сутринта учениците са се събрали при класните си ръководители и чакат традиционната,монотонна реч на директора да започне и още повече да свърши.Всички знаеха,че след речта ще ходят до новите си класни стаи за да направят един бърз час на класа и за да получат кодовете от шкафчетата ,монтирани за пръв път тази година в резултат на усилията на ученическия съвет на гимназията и организираното шоу за таланти за закриването на миналогодишната учебна година. Предложението за концерта бе направено на последното събрание на съвета от председателя и помощник-председателя,които бяха не кои други,а две от най-отличните ученички на випуска си - Иза(председателя) и Абрил(заместника).Тъй като се сетиха късно и решението за концерта беше взето,двете момичета трябваше само за една седмица да го подготвят. Разбира се всички от съвета се включиха,но като главните организатори им се наложи да следят всички приготовления и да проверят всичко дали е готово в самия ден на представленивто,но благодарение на организаторските умения на Иза и графика,който изготвиха с Абрил двете най-добри приятелки изпълниха всички задачи,шоуто мина супер и бяха събрани достатъчно средства да се купят шкафчета за цялото даскало(изглежда талантите в училището им не били малко...както и роднините им lol😂).
Двете приятелки бяха в един клас и се бяха разбрали да се срещнат направо на церемонията в двора на даскалото заедно със съучениците и класната си госпожа Михова,учителката по математика,която макар и строга, много държи на класа си,вярно ,че е и лека откачалка,но на възраст като нейната и с клас като нейния,кой може да я вини.Двете момичета бяха пристигнали почти по едно и също време и сега се прегръщаха вече застанали отпред при класа си и зад класната,както винаги,и не обръщаха внимание на момчетата от съседните класове,които се опитваха да ги заговорят или по-скоро свалят.Не че някой ги вини и двете момичета бяха със стегнати и слаби фигури,с извивки на точните места и супер тяло достатъчно задоволително,че да не се хранят с по лист маруля на ден.Горките момчета обаче нямаха шанс.Заради интелекта, тялото и характера си и двете приятелки бяха много популярни сред момчетата,не че за тях имаше някакво значение. Абрил беше хлътнала по едно момче от класа ѝ,а Иза...е,да кажем, че момчетата в класа ѝ не я наричаха „недостъпната" за нищо.Тази година обаче щеше да започне малко необичайно за вече 10 б клас,тъй като очакваха нов ученик или по-точно ученичка да се премести при тях.Учениците нямаха много информация,тъй като класната им бе казала,че иска да е изненада,така че единственото,което знаеха беше,че е отличничка,само наполовин българка,наполовин корейка и че до това лято е живяла в Корея.Естествено клюкарките или кифлите на класа(вие преценете как да ги наричате )умираха от любопитство как изглежда новата,което между другото най-вероятно беше единственото,за което си мислеха и момчетата,от както разбраха,че новият ученик е от женски пол.Всички не спираха да се оглеждат за момиче с корейски черти особено Иза и Абрил,тъй като бяха големи фенки на всичко свързано с източните страни и особено с Корея.Докато чакаха,речта на директора започна и не след дълго единственият човек,който слушаше беше самият директор,ако дори и той го правеше.След около 15 минути монотонно боботене,търпението на учениците се изчерпа и започнаха да се молят училището да бъде ударено от астероид,че да се измъкнат преди да умрат от скука.За нещастие обаче нямаха такъв късмет.
Речта беше свършила и програмата за откриването вървеше също към своя край,а от новата нямаше и следа. Вече загубили всякакво търпение съучениците на Иза я сръчкаха и ѝ казаха да пита госпожата защо още не е пристигнала новата.
- Защо да питам аз?!Като искате толкова да знаете вие питайте!- запротиви се момичето
- Ти си по-близо,ти питай!-обясни едно от момчетата
- Оф, големи сте бебета, никакво търпение нямате!-най-накрая склони Иза и се обърна отново към госпожата. Потупа я по рамото и когато класната им се обърна ѝ зададе въпроса,чийто отговор, макар и да не си признаваше,искаше да узнае.
-Извинете,госпожо,но имате ли някаква представа защо новото момиче още не е тук?-попита ученичката
-Всъщност да,обади се,че ще закъснее,а след речта на директора отиде да се срещне с него,така че най-вероятно ще дойде направо в стаята.-обясни класната
-Аха,добре благодаря за информацията!-отвърна момичето и се обърна за да обясни на двата дебила зад нея,защо новата им съученичка не страда програмата с тях.
Когато мъчението най-сетне свърши класа се отправи към новата си стая,да получат кодовете за новите си шкафчета и най-важното да се запознаят с новата си съученичка.Когато влязоха през входа и почнаха да следват класната си към новата си стая,която за тяхна приятна изненада,беше на първия етаж. Докато минаваха по коридора забелязаха въпросните шкавчета и мазно поздравиха отговорничката и нейната заместничка.Когато класа стигна дъното на коридора,спря и видя номера на стята си,а именно 111, буквално нахълтаха вътре и си избраха места.Чиновете бяха за по 3 души,но тъй като не бяха точна бройка така че да седнат точно по 3-ма, някои седнаха по 2.Иза и Абрил седнаха най-отпред в центъра,както обикновено.Госпожата беше готова да започне да говори ,когато на вратата се почука и досегашните разговори между учениците затихнаха,тъй като всички предполагаха кой седи зад вратата.
-О!Това трябва да е новото момиче.Извинете ме за секунда!-предположи г-жа Михова и излезе от стаята. В момента,в който вратата се затвори,всички, с изключение на Иза и Абрил започнаха да си шушукат,докато двете момичета просто седяха отпред и ровеха в телефоните си, и проверяваха последните новини свъзрзани с к-поп идолите им.Все още последното съществено съобщение беше,че вече 9-членната група 18-годишни момчета са подписали с една от най-новите музикални компании „Канг-груп".След няколко минути се чу отварянето на вратата и за втори път гласовете в стаята утихнаха и погледите бяха приковани към вратата. От там влезе госпожа Михова и каза:
-Клас, запознайте се с Шин,Ха Неул,вашата нова съученичка!
В този момент в стаята влезе стройно,красиво момиче с черна дълга коса,сини очи и стегнато тяло. В общи линии като изключим очите и косата с Иза и Абрил бяха почти еднакви.
-Хайде,представи се и ни кажи няколко неща за себе си.
-Добро утро!Аз съм Шин ,Ха Неул или по българските стандарти Ха Неул,Шин.Аз съм на 16 години,обичам да пея,да свиря на различни инструменти, да танцувам,композирам и като цяло всичко свързано с музиката.Също така си падам по историята,особено българската,и се надявам един ден да следвам право в Корея и да се занимавам с музика в компанията на баща си и... ами мисля,че това е основното!Благодаря за вниманието!представи се набързо момичето
- Как така можеш да говориш толкова добре български?!Не си ли от скоро в България?- извика един дебил,без никакво чувство за такт.
- Ами да от скоро съм в България,но майка ми е българка и държеше да науча езика,така че в момента говоря български,корейски,малко испански и бях пълна отличничка досега в училище по английски.-отвърна полукорейката
-А,кой е баща ти?!- изкрещя още един гений
-Добре стига сте я разпитвали ще имате предостатъчно време да се опазнавате след като си свършим работата,така че,Ха Неул,нека видим къде има свободно място...ами, изглежда единственото свободно място е до Иза и Абрил,така че защо не седнеш до тях,тъкмо ще ти е по-лесно да виждаш по време на часовете!?-каза госпожата
-Добре!-отвърна,леко притеснено момичето и седна в дясно от Абрил,което значи ,че момичетата седяха по следния начин:
Дъска

И. А. Х.
-Така,както знаете тази година имаме шкафчета,благодарение на Иза и Абрил,но преди да дам на всеки от вас номер и код за шкафче,трябва да си изберем отговорник,помощник отговорник и касиер на класа!Нека да започнем с касиер на класа. Така има ли желаещи?!- попита госпожа Михова
-Ами аз бих могла,ако никой друг не иска.-каза новата ученичка
- Чудесно,Ха Неул сигурна съм,че ще се справиш със задачата!-увери а класната
-Добре,сега,желаещ за отговорник?!-попита учителката и Иза и водачката на клюкарките в класа вдигнаха ръка
- Хубаво,нека да гласуваме.Който иска Криси да е отговорник, да вдигне ръка.- след като въпросът бе зададен,поддръжничките на Криси вдигнаха веднага ръце
Добре,ами за Иза.-останалата част от класа бързо вдигнаха ръцете си във въздуха,тъй като бяха доволни от работата на момичето през миналите две години.
Чудесно имаме си отговорник,поздравления,Иза,ще те помоля като отговорник да разведеш Ха Неул из гимназията.- помоли госпожата
-Разбира се госпожо класна,няма проблем! - отвърна Иза,видимо доволна от факта,че пак ще е отговорник
- Добре остана само помощник отговорника,така...ами след като ще замества теб Иза,защо ти не избереш.-предложи класната
-Ами в такъв случай избирам Абрил.- каза момичето,поглеждайки към приятелката си,която очеизвадно също беше доволна от факта,че ще заеме старата си позиция.
-Чудесно!Така време е да ви дам номерата и кодовете за шкафчетата като искам да знаете,че ще са на случаен принцип и може дори да сте на различни етажи.Това не важи за вас трите,обаче,Иза,Абрил,Ха Неул,вас ще ви сложа една до друга,за да може,ако Ха Неул има въпроси да й помогнете,става ли?!попита госпожата
-Да госпожо!- отговориха в един глас Абрил и Иза.
След като госпожата приключи с разпределянето на шкафчетата,Иза и Абрил бяха доволни,че са получили шкафчета на втория етаж,за разлика от повечето им съученици,чиито шкафове бяха на 4-тия.
-Добре това е за днес очаквам ви утре в 08:00.Утре като първи ден ще имате само два часа математика с мен и ще ви дам постоянната програма за първия срок.Довиждане!-каза госпожата и излезе от стаята.
-Здравей, приятно ми е,аз съм Абрил,а това е Иза!-каза Абрил,доста развълнувана от факта,че новата й съученичка споделя нейните интереси,мечта и най-вече,факта,че е от Корея.
-Здрасти.-каза Иза,очевидно безразлична към новата си съученичка.
- Ами да здрасти аз съм Ха Неул и да... ще се видим утре чао!-каза момичето,почувстало се неудобно от рязката промяна в отговорника на новия си клас.„Какъв й е проблема "- помисли си полукорейката и излезе от стаята.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Хей, няма да ви отекчавам,с излишни приказки ще се постарая да публикувам бързо и се надявам да ви се харесва първата ми публикувана история.

PS: Моля не ме съдете,ако има правописни грешки!!🙏🙏🙏