Пътят на мечтата!😊

Разговори

Това е още част от разговора и все още си представяйте, че е на корейски. Ще ви предупредя, ако езика се промени.

- Ъм, вие гово-ворите корейски?- зачуди се бащата на Ха
- Не си ли му казала, Хани?-попита я Из
- Ъм... изглежда съм забравила, бях много развълнувана и съм пропуснала.
- Напоследък изглежда пропускаш да кажеш доста неща. - изкоментира Аби, а в отговор Ха се засмя неловко. Иза въздъхна, виждайки, че приятелките ѝ не се чувстват комфортно да говорят с човека стоящ пред тях, затова тя пое инициятивата.
- Ъм, да господин Канг, говорим корейски, учим го от доста време и с цел да накараме дъщеря ви да се чувства като у дома си в началото си говорихме предимно на корейски, после постепено започнахме да си говорим на български, корейски или дори английски без да се замисляме. Изглежда, че Ха Неул е пропуснала да го спомене, тя има склонността да... ъм забравя за ъм... определени подробности.- каза уверено и спокойно Иза, след което се усмихна леко.
- Да забелязъл съм това качество на моята дъщеря, неин доста обичаен навик, ъм простете, но не си спомням имената ви.
- Ох!- измрънка засрамено под носа си Ха. Вместо обаче да се обиди от този факт, виждайки нарастващото напрежение за всички в стаята, Из реши да впрегне уменията, които беше придобила от всички разговори с директори и учители и продължи да говори с учтива усмивка и спокоен глас.
- О да, разбира се не сме и очаквали да ги запомните, в крайна сметка са много по-рзалични от тези, които сте свикнали да чувате всеки ден. Аз съм Изабел Лилиева или по вашата система Лилиева Изабел, а моята приятелка тук се казва Абрил Шелф или Шелф Абрил и двете сме на 16 години и живеем и учим в България. С дъщеря ви сме в един клас и живеем доста близо една от друга.
- А, разбирам, значи вие сте двете момичета, които са помогнали на дъщеря ми да се оправи с неприятните младежи, които са я тормозили!- това хвана интереса на идолите в стаята, тъй като изглежда братският им радар се  бе включил.
- Чакай, ти знаеш за това!- извика учудено Хани.
- Рзбира се, майка ти ми каза.
- Оу.- беше единственото, което Нели успя да измрънка в отговор, докато момчетата около нея не спираха да я разпитват с поглед, а в отговор получиха само „после ще ви кажа” поглед от страна на сестра си.
- Няма причина да ни благодарите!- продължи спокойно Иза.
-Да, не сме направили нищо съществено, дъщеря ви се справяше чудесно и сама, но след като наша беше задачата да я приобщим в гимназията сметнахме за неучтиво да бездействаме, докато нашите скъпи съученици ѝ обяснявахе правилата.- отвърна Аби, най- после намерила гласа си и се подсмихна, спомняйки си лицата на онези идиоти, когато най-накрая схванаха какво се случваше.
- Ъм, да ние просто си свършихме работата и в същото време ъм благодарихме подобаващо на нашите ъм... заместници!- каза Иза едва сдържаща смеха си, докато двете приятелки зад нея се изхилиха под носа си.
- Аха, разбирам. Ъм Иза и Аби вие от България ли сте или..
- Аз съм наполовина рускиня.
- А, ясно, а ти мила?
- Аз съм родена и израстнала в София, България.
- Уау, честно казано впечатлен съм от нивото на корейския ви език, но не е и  като да виждам за пръв път българка, която да го владее добре.- Каза той и погледна към Ха, но тя наведе глава, ясно беше, че ставаше дума за майка ѝ и че Нели се разтрои от това. Иза и Аби забелязаха веднага, както и момчетата в стаята, тъй като изглеждаше, че бяха готови да се намесят, за да сменят темата, но Иза ги изпревари. Тя застана пред почти разплаканото момиче, за да накара баща ѝ да направи очен контакт с нея вместо с дъщеря си и каза отново диплочатично
- Ъм, господин Канг силно сме полъскани от коментара ви, но колкото и да сме развълнувани от пристигането ни в Корея и всичко, полетът беше дълъг, а и трябваше да станем рано, за да го хванем и наистина сме изморени. Ще бъде ли проблем, ако първо си починем малко преди да продължим с опознаването, също така виждаме, че бяхте по средата на среща и не бихме искали да ви пречим.
- А да, разбира се, колко несъобразително от моя страна, веднага ще се обадя да приготвят стаите ви, а Нелсън ще ви закара до имението, той ще бъде на ваше разположение, докато сте тук.
- Благодарим ви, много мило от ваша страна!-казаха в един глас Иза и Аби и се поклониха леко в знак на уважение. Докато бащата на Ха се обаждаше, тя направи контакт с Иза и българката успя да прочете по устните на приятелката си думата „благодаря” и в отговор само ѝ се усмихна и намигна, след което се обърна към човека пред себе си с безизразно лице, продължавайки да седи като стена между него и Хани с цел да предотврати очен контакт между двамата, а с периферията на окото си видя другата си приятелка да хваща ръката на Ха с цел да я успокои. Това разбира се не остана незабелязано от момчета в стаята, които сега ги гледаха или с усмивка на уста или с интерес. Едно беше сигурно всичките искаха да научат повече за двете нови приятелки на момичето, което обичат като сестра.
Скоро разговорът приключи.
- Добре, стаите ще бъдат готови, като пристигнете сега е 14:30 часа, така че, ако искате към 17:00 часа Нелсън ще дойде да ви вземе и ще ви закара при момчетата.- При това изречение зениците на всички присъстващи без Ха и баща ѝ се уголемиха.
-Ъъм... мо-момче-четата!-заекна Абрил
- Да, сигурен съм, че ще искате да си наваксате, нали дъще?
- Да, татко, благодаря
- Ами, ние-
- Нямат търпение, добре чао!- извика Хани и издърпа двете все още шокирани момичета от стаята и зартръшна вратата.
КОИ ПО ДЯВОЛИТЕ СА ТЕЗИ МОМИЧЕТА!!!- чудеха се идолите.
- Така момчета ще обсъдим подробностите утре, сега се приберете и се подгответе. Очаквате гости- Каза господин Канг на групата пред себе си и се подсмихна. Тази усмивка не вдъхна много доверие на момчетата, но никой нищо не каза и излязоха. Когато се приближиха до входа спряха на място и се загледаха в трите момичета, които бяха застанали до колата спряла до входа/изхода на сградата. Сцената пред тях ги накара да се усмихнат. Пред тях стоеше Ха Неул, която задушава- а ъм прегръщаше Иза, която вече посиняваше от липсата на кислород, докато Аби се опитваше да отлепи полукорейката от българката, която най-вероятно в момента виждаше живота си на лента.
Някои от тях се размяха , а дгруги изглеждаха притеснени, но когато решиха да се нямесят Абс успя да махне Ха от Иза и след като момичето дишаше отново Нелсън, който до сега седеше и гледаше( wtf брат ), отвори вратата и те се качиха вътре, след което потеглиха.
Когато пристигнаха Иза и Аби бяха изумени от големината на къщата, наистина си беше имение с басейн и градина и всичко. Когато момичетата влязоха вътре трябваше да си изберат стая, след което багажът им беше внесен от Нелсън. След това той им напомни, че ще дойде в 17:00 часа да ги вземе, те му благодариха, казаха му чао и в момента, в който той излези и хората, които се бяха погрижили за стаите също напуснаха Иза и Абрил нахлуха в стаята на Хани.
ТАКА, КОГАТО СА САМИ МОМИЧЕТАТА ЩЕ СИ ГОВОРЯТА НА БЪЛГАРСКИ, А КОГАТО СА С НЯКОЙ, КОЙТО НЕ ЗНАЕ ЕЗИКА-НА КОРЕЙСКИ, ОСВЕН В ОПРЕДЕЛЕНИ СИТУАЦИИ, НО ТОГАВА ЩЕ ПРЕДУПРЕЖДАВАМ.ТАКА ОБРАТНО КЪМ ИСТОРИЯТА
- ХА НЕУЛ, ТИ УМ ИМАШ ЛИ!!!- разкрещяха се двете приятелки в един глас
- Какво направих сега!- извика в отговор стаписаното момиче.
- ТИ СЕРИОЗНО ЛИ, СЪГЛАСИ СЕ ДА ХОДИМ У ЕХО😵!!-продължиха в един глас.
- Ами, нали ви обещах, че ще ви запозная с братята ми!!- каза Хани в отговор с невинен тон и мазна усмивка.
- Изобщо не се опитвай да ми го играеш невинна, в теб няма нищо невинно, момиченце!- каза раздразнена Иза
- И не ми хвърляй мазни усмивки, аз те научих да си мазна!-продължи да вика Абрил
- Абрил спри да викаш!- кресна Иза
- Добре, де добре, леле какви са тия нерви не е нужно да викаш!- каза Аби с вече по-тих глас и спря да говори в момента, в който видя кръвнишкия поглед, който и метна Иза.
- Вижте момичета, нали любимата ви група е Ехо, които са моите братя, с които обещах да ви запозная, а аз винаги си изпълнявамм обвщанията.
- Това пък го научи от мен.- промърмори Иза
-Хубаво, ще отидем, но трябва да изясним някои неща!!- Казаха след няколко минути Аби и Иза, отново едновремено.
- Добре, първо, какво ще кажете вместо да разопаковаме да отидем на басйна и второ, репетирате ли го това или просто става.
- Кое!- казаха пак заедно.
- Това!
- Не.- отвърнаха заедно с безизразно лице, което леко уплаши Хани
- Както и да е басейнът звучи супер, но е зима и аз не съм в настроение да съм болна.- каза Иза, връщайки се към нормалното си спокойно аз.
- Наясно съм с това и именно за такива случаи е вътрешния басейн с топла вода.
- Ти се шегуваш нали!-възкликна Аби.
- Неп.- каза Ха, знаейки, че те ще се съгласят.
- Хубаво!- казаха и двете
- Но ъм, нямам бански- започна Аби
- Да аз също- присъедини се Иза
- О, няма страшно голяма част от нещата ми са все още тук, така че мога да ви дам бански, хайде!
- Добре!- казаха момичетатата в един глас отново.
След като трите приятелки се приготвиха, слезнаха на подземното ниво, където видяха басейна, за който говореше Ха. След като поплуваха и обсъдиха някои основни правила за срещата като например без фен поведение, разбраха се да се държат всякаш си говорят с Даньо или Вельо. Друго: без лична информация и особено за предишната им танцова кариера или за певческите способности на Иза. След като обсъдиха основното, беше ред на облеклото.
- Така, най-накрая стигнахме до любимата ми част.- каза развълнувано Аби и се ухили до уши.
- Като ти е любимата ти част ти избери тоалетите, а Хани ще каже дали са подходящи. Става ли?- предложи с мързелив тон Иза.
- Да, аз нямам проблем ами ти Абс?- попита Ха
- И аз съм за, но ти няма ли да се включиш, обикновено спориш с мен, когато ти избирам дрехи.
- Това е, защото винаги ми подбираш някакви прилепнали роклички, които едва ми покриват нужните части, така че, ако обещаеш да не е някоя рокля от този вид няма да споря, днес получих толкова мини сърдечни удара, че е цяло чудо, че все още сглабям цели изречения.- отговори Иза, мръщейки се, а в отговор двете ѝ приятелки само се изсмяха.
- Добре, всъщност знам, че мразиш тези рокли и нарочно ги избирам, за да ти гледам реакцията
- АБРИЛ!- извика Из
- Д-д-да!-заекна уплашено Аби
- Умри. - каза с усмивка на уста и детски тон Иза и излезе от басейна, докато Аби седеше и още не знаеше какво се случва. Хани скоро последва Иза, смеейки се на изражението на Абрил, която още седеше във водата и гледаше в една точка. Когато се изкъпаха момичета отидоха в стаята на Аби, за да видят тоалетите си. :
Абрил: