Пътят на мечтата!😊

Бой с възглавници и разкрития за миналото!!! част 3

В следващите няколко минути всичко беше тихо, докато Ха не направи нещо, което никой, най- вероятно дори самата тя, не очакваше...

Иза и Абрил не бяха сигурни как да реагират първоначално, когато се намериха заклещени в мечешка прегръдка. Първоначално стояха замръзнали на място, неочакващи точно тази реакция от страна на корейката, но щом успешно асимилираха ситуацията, се отпуснаха и върнаха прегръдката. Трите момичета стояха така за известно време. Когато най - накрая се пуснаха в очите на корейката се виждаха сълзи, които всеки момент щяха да западат, а бузите на Аби бяха вече мокри от  сълзите за миналото ѝ, които Иза всячески се опитваше да блокира. След още няколко минути момичетата се успокоиха достатъчно, че да продължат разговора си.
- Предполагам, че сега е мой ред нали?!- след като каза това Нели си пое дълбоко въздух и продължи да говори.
- Така, след като вие ми казахте истината, мисля, че е честно и аз да направя същото. Иза беше права за това, че скрих нещо от вас-
- Знаех си, начинът по който се изнервяше, когато те питаха за баща ти, пораждаше съмнения, това е нали ?!- попита Иза
- Иза, остави момичето да говори!-скара ѝ се Аби.
- Всъщност, Аби, Иза е права, има връзка с баща ми и по - точно с работата му. Баща ми винаги е обичал музиката, всякаква музика. Хората казваха, че има талант не само за свирене на различни инструменти, но и самият той да открива таланти като него. Затова след доста успешна кариера като музикант, той реши да превърне другия си талант в професия и наскоро основа компания в Корея. Покрай компанията обаче с майка ми започнаха много да се карат, което след няколко месеца доведе до техния развод и връщането на мен и майка ми в България. Когато попълвахме документите за училището, след като вече бях преминала изпитите, написах фамилното име на майка ми с нейно позволение, разбира се.- разказа бавно и несигурно, с треперещ глас и много паузи Ха.
- Чакай малко, защо би променила името си, след като компанията на баща ти е съвсем нова?- попита объркана, Абрил.
- Той подписа наскоро с една много известна група.- отвърна с малка и сякаш тъжна усмивка на лице полукорейката.
- Чакай малко, ако групата е известна как са подписали с баща ти? Смисъл нямат ли договори с други компании?- изкряска се още по - объркана Абрил
- Да всъщност имаха договор със "SM"- започна момичето, но беше бързо прекъсната от Абрил.
- Моля! Тази мършава компания!- извика светлокоската с разгневено изражение на лицето.
- Тези кретени се отнасят ужасно с артистите си!- присъедини се Иза с не по-малко разгневено изражение.
- Знам нали?!- съгласи се Неул, вече историята напълно забравена.
- Да, не мога да повярвам, че Лухан, Крис и Тао напуснаха ЕХО заради тези гадняри.- продължи да вика Аби, докато Иза само кимаше- гневът, ненапускащ лицето ѝ.
- Знам, нали! Искам да кажа, че повечето са на 18 или дори по-малки и вече им се наложи да се 
сблъскат с  контузии и с раздяла с хора, с които са като братя... бяха като братя.- каза тъжно Ха. След което последваха няколко минути мълчание, преди Аби да го наруши, след като си беше спомнила от къде тръгна дискусията.
- Дам... е Нели , продължи , моля те!- насърчи я тя.
- Ами, това е в общи линии. Мислех, че ще е най-добре, ако хората не знаят кой е баща ми, за да не са около мен заради хората, с които той работи, а защото ме харесват. - призна си момичето, след което погледна надолу със стресирано изражение, сякаш си спомняше нещо болезнено.
- Разбирам, ние не разправяме за миналото си на никого, защото не искаме ничие съжаление и злобни коментари.- обясни Аби, за да покаже на Нели, че с Иза я разбират.
- Да, хората обичат да съдят без да изслушат всички версии. Не че ни пука какво казват другите, но не си падаме по излишни конфликти с досадни фенове или всезнайковци, които си пъхат носа, където не им е работата. С една дума не сме любители на излишната драма. Не е тяхна работа какви сме били.- каза Из със спокоен тон.
- Абсолютно, само защото си нямат живот, не значи, че ще им дадем повод да се намесват в нашия!- възкликна полурускинята.
- Момичета, да знаете наистина ми допада начинът ви на мислене.- каза Ха и се усмихна
- Благодаря!!- възкликнаха Иза и Аби в един глас, след което върнаха усмивката.