Пътят на мечтата!😊

Вечеря с ЕХО. Нещо неморално се задава.

След като момичетата се съгласиха да останат за вечеря, Хани отиде да се обади на баща си и да му съобщи. Той в отговор обаче обясни, че денят е бил много дълъг, имал е много работа и се чувства много изморен, поради което нямало да се присъедини към тях за вечеря. След бърз дебат беше решено, че ще се яде суши, тъй като на никого не му се готвеше. На Ха Неул ѝ хрумна една идея и бързо се изправи и каза, че тя ще отиде с Нелсън да вземе сушито от любимия ресторант на момчетата, за да не я заподозрат. Иза и Аби обаче бяха убедени, че приятелката им замисля нещо, но докато Аби не можеше да се сети, след като се огледа около нея Иза осъзна какво се случва, но преди да каже нещо, Хани излезе през вратата. Когато беше навън, тя бързо се обади на Нелсън да дойде да я вземе и след 10 мин.той беше пред вратата и я чакаше да се качи. Ха Неул влезе и му каза името на ресторанта, пътят, който на човека му беше до болка познат.
- Защо сама?- попита Нелсън, знаейки, че има нещо под повърхността.
- А защо не?-отговори Хани
- Хайде знам, че си намислила нещо.
- Какво те кара да кажеш това?
- Като за начало изчака ме пред вратата, на студа, вместо вътре.
- Познаваш ме прекалено добре.
- Возя те, откакто беше в бебешко столче. Сега казвай!
- Нищо особено, просто си мислех, че приятелките ми ще оценят малко време на саме с идолите си.- каза Нели и се подсмихна, а в отговор Нелсън поклати глава и се концентрира върху пътя.
Обратно в жилището на к-поп групата момчетата си шушукаха нещо или мълчаха, тъй като никой от тях не беше сигурен какво да прави, колкото до двете момичета Иза светна Абрил за плана на полукорейската им приятелка и докато Иза стоеше и мълчеше, Аби беше твърде заета да пише най-различни ъм прякори на Ха Неул, за да си говори с Из. След няколко минути беше готова и затвори телефона си, след което въздъхна, облегна се на дивана и погледна към тавана.
- Та момичета...- обърна се към тях Лей
- Да?- отвърна Аби, докато Иза само погледна към него.
- Ами така и така имаме време да губим, защо не ни разкажете нещо за себе си.- предложи Лей
- Ами какво искате да знаете?- попита Аби.
- Какво ще кажете да направим така, ние ще се редуваме да ви задаваме въпроси, а вие ще им отговаряте.?- предложи Дьо
- Добре, но не обещаваме, че ще отговорим на всичките.- каза Абрил.
- Така добре ъм, имате ли братя или сестри?- попита Чен
- И двете имаме по-големи братя.
- Къде са сега?- попита Лей.
- Моят е в Москва, а този на Иза в Германия.
- Чакай, чакай, какво правят там, мислех, че живеете в България?- попита объркано Чаньол
- Моят учи медицина, а този на Иза компютърни науки.
- Аа- измрънкаха ЕХО
- Ами вашите?- попита Шумин
- Какво за тях?- попита нервно Аби. Да говорят за родителите им не беше едно от любимите им неща, а Иза се беше върнала към своето спокойно и тихо аз, което не помагаше на Аби особено.
- Ами къде са, смисъл не, че нещо ама до колкото знам Коледа е семеен празник и да ви пуснат да го прекарате в Корея ами...- опита се да обясни Шумин.
- Ами... аз... ами ние, тоест те....ъм- заекна Абрил и се обърна към Иза за помощ, при което момичето въздъхна и отвърна вместо приятелката си.
- Бащите ни работят заедно по някакъв проект и се наложи да ги изпратят на спешна командировка, което значеше, че щяхме да прекараме празника с майките ни, но и на тях им излезе спешно пътуване, в резултат, на което имахме два вариянта- да останем сами в София и да си празнуваме двете или да заминем с майките ни до някакъв град, чието име никоя от нас не си направи труда да запомни. После Хани нахлу у нас, казвайки как ще пътува за Корея при баща си през ваканцията и като чу ситуацията ни реши, че ще ни замъкне с нея, за да може да сме си заедно и най-накрая да ни запознае с групата от момчета, които приема и обича като братя.- каза Иза бавно, с безизразно лице , което казва „ не ми пука, не е за пръв път".
- Какво работят майките ви, че да трябва и двете да заминат по Коледа в някакво затънтено градче?- попита Сехун
- Моята е диетолог, а тази на Иза фитнес инструктор, но и двете се занимават предимно с възтоновяването на деца след най-различни операции или заболявания, майката на Иза изготвя програми, които да не натоварват допълнително тялото и в същото време да забързат възстановителния процес, колкото до моята, тя изготвя хранителни менюта, така че децата да приемат нужните им хранителни групи, но около храните, които са най-нужни за пълноценното лечение. До колкото разбрах, е имало някаква верижна катастрофа с ученици тръгнали на еднодневна екскурзия и още няколко коли, няма жертви слава Богу, но тъй като градчето е малко, подчти село, нямат достатъчно лекари, камоли пък хора, които да са специалисти в областите, в които са нашите майки и да... агенцията, за която работят ги извика и даааа... не е голяма работа случва се постоянно.- каза Абрил по същия начин, по който говори и Иза, но вместо безизразно лице, се опита да насили усмивка. Момчетата видяха това, но нищо не казаха, за да не дълбаят повече от нужното. С цел да стопи напрежението Дьо предложи да направи някакви напитки и десерт за вечерята.
- Това звучи като добра идея имаш ли нужда от помощ?- попита Абрил, връщайки се към нормалното си аз.
- Не, благодаря!- отвърна Дьо
- Сигурен ли си, Иза е много добра сладкарка, нали?- каза Аби и изръчка с лакът момичето до себе си. В отговор Иза само я изгледа лошо и после се обърна към момчетата:
- Ако всички обичате шоколад, мога да направя един бърз и малко по-нестандартен десерт. - предложи спокойна Из. При чуването на думата „шоколад", очите на момчетата светнаха и повечето се ухилиха. Иза разбра, че са съгласни и с Аби не можаха да се сдържат и се изкискаха на изражението им.
- Ще приема това за „да".- каза Иза
- В такъв случай аз ще направя напитките?- каза Абрил
- Някой от вас има ли непоносимост или алергия към нещо?- попита Иза
- Ъм, не, но аз не съм голям фен на орехите.- каза Сехун
- Мдааа, нито пък аз.- казаха още няколко от момчетата.(нз дали е така в действителност може всички да обичат орехи, може и никой, това не е проверен факт и не нося отговорност, ако някой си мисли обратното. Обратно към историята.)
- Радвам се да го чуя и аз не съм им фен, значи без орехи.- каза Из и се усмихна.
- Ъм, може ли някой само да ни каже къде е кухнята?- попита Аби.
- Аз ще ви покажа. - каза Дьо и излезе с момичетата от стаята.
- Е, какво мислите?- попита Кай
- За кое?- попита Сехун
- Айш за приятелките на Нели!- изясни Чаньол
- Ааа..., ами не знам струват ми се готини.- отговори Сехун
- Да, на мен също, допадат ми!- каза Чен.
- Съгласен съм, а и чухте ли какво са направили за Хани?- каза Лей
- А и не само видяхте ли как се грижеха за нея, когато тя имаше нужда?- попита Дьо, който тъкмо влизаше в стаята и бе чул част от разговора в коридора.
- А и в офиса също, в момента, в който забележат, че тя изпитва дори най- лекия дискомфорт, веднага се притичват на помощ. За толкова малко време са я опознали доста добре.- Отбеляза Шумин.
- Също така, някой забеляза ли, начинът, по който реагираха, когато ни видяха в офиса и по който се държаха после, когато дойдоха?- попита Чаньол.
- В смисъл?- попита Шумин
- Стори ми се, че се държат, нормално.- отбеляза Кай.
- Именно!- каза Чаньол и другите го изгледаха въпросително.
- Не се държаха като откачени фенки или като всяко друго 16 годишно момиче, когато види известно момче с пари. Държаха се приятелски и си говориха с нас, така както си говорим с Нели.
- Да прав си. - отбеляза Лей, а другите погледнаха към него
- Когато отворих вратата бях леко нервен и малко се оплетох, докато говорех и Хани и Абрил се засмяха леко, а онази Иза ги изгледа строго, после се поклони, извини се и ми прошепна да не им обръщам внимание.
- Да, нещо подобно стана и когато онази Аби ми каза името преди да успея да ѝ се представя, помните ли?- каза Сухо.
- Не знам... това не ви ли се струва странно?- попита Бекхьон
- Кое?- попитаха всички в един глас.
- Ами поведението на онова момиче Иза. Да оставим това, че казаха, че са ни огромни фенове, а не поискаха нито автограф или снимка, нито се държаха ами не знам фенски, но забелязахте ли как Иза, не отговори на нито един въпрос, който ги попитахме, така де освен онзи за родителите и то, след като Абрил я помоли. След това отново млъкна и през цялото време стоеше с безизразно лице. Не знам на мен ми е подозрителна.- опита се да обясни Бекхьон.
- Аха подозрителна, затова ли не спря да я зяпаш?- попита Чаньол.
- Не съм я зяпал!- защити се Беки
- Мхм!- измънкаха всички в знак на саркастично съгласие.
- Но сериозно хора, сега като се замисля е прав за Иза.- каза Кай
По вида на момчетата се виждаше, че се замислиха над думите на приятеля си.(смотаняци, егати овцете. Тва, че сте в една група, не значи, че трябва да споделяте и един мозък. Нали сте чували израза „две глави мислят по-добре от една", е ами вие сте 9. Извинявам се, отплеснах се.)
- Мислите ли, че трябва да сме на щрек около нея?- попита несигурно Шумин.
- Не знам... не мисля, че има нужда.- каза Дьо (ухууу браво Дьо), но останалите членове на групата не изглеждаха убедени. Преди някой да може да каже още нещо се чу звънецът и точно преди спорът за това кой да отвори бъде възроден телефонът на Чаньол звънна. Беше Нели.
- Нели се обажда.- каза момчето
- Пусни го на високоговорител!- каза Сухо. Когато Чаньол го направи се чу гласът на Ха:
- Чаньол отвори вратата веднага!
- Какво, защо аз?
- Защото така казвам, сега ела или ще разбия вратата, питай Иза, не се шегувам!- каза и прекъсна обаждането.
- Айш!- беше единственото, което излезе от момчето преди да отиде да отвори, докато останалите момчета в стаята се хилеха. След малко Хани и Чаньол се върнаха в стаята със сетове суши.
- Хей, хора дано сте гладни, май взех твърде много.- каза Ха, докато оставяше сетовете на масата.
- Къде са Иза и Аби?- попита Ха, забелязала липсата на най-добрите си приятелки. Когато Дьо си отвори устата да отговори се чу това:
- Хей, хора напитките са готови, изпузнахме ли нещо?- извика Аби, влизайки в стаята с две кани с червенана на цвят напитка, а Иза носеше 12 чаши на един поднос. Изглеждаше, че и двете нямаха проблеми да ги носят, но Дьо и Чен веднага решиха да се правят на джентълмени и взеха нещата от момичетата.
- Благодаря!- казаха приятелките и се усмихнаха.
- Уууу, Аби ти ли направи напитките!- попита ентуиазирано Хани.
- Разбира се!
- Какъв вкус?
- Ти как мислиш?
- МАЛИНААААА!
- Хахаха, да, точно!
- Йей, всичко, което ни трябва е един от сладкишите на Иза!
- Пече се.- каза Иза със спокоен глас придружен от жалък опит да скрие усмивката си
- Шегуваш ли се, ако се шегуваш ще пострадаш!- заплаши я Нели
- Не се шегувам.- каза през смях Иза
- Йеей!- извика Ха Неул и се метна върху приятелката си, повличайки ги и двете надолу
- Ох, нали щях да пострадам само ако се шегувам, слез от мен!- извика Иза и се опита да избута приятелката си.
- Нали знаеш колко те обичам.- каза Хани.
- Можеш ли да ме обичаш една идея по-малко?- помоли Иза и най- накрая успешно избута приятелката си на пода. Този път Лей и Кай решиха, че ще влязат в ролите на джентълмени и отидоха да помогнат на двете момичета. Кай на Нели, а Лей на Иза.
- Ще отида да взема клечки и чинии, Аби ела с мен, Из ти напълни чашите, а вие момчета донесете столове, за да се наместим всички!- разпореди бързо Хани
- А вълшебната думичка?- попита Кай
- Няма да ядеш?- отговори Хани, а Иза и Аби се изсмяха.
- Ясно, отиваме!
- Да и аз така реших!
Кай, Чаньол и Сухо отидоха до килера за столове, Чен и Лей за салфетки, Дьо и Беки за соев сос и уасаби, Сехун за покривка, а Шумин за лед за напитките.
Когато момчетата със столовете се върнаха, останалите бяха подредили масата. Те сложиха столовете, така че всички да имат достъп до масата. След което всички започнаха да сядат около нея.
- Беки, Иза, седнете един до друг!- каза Ха
- Защо?!- попита шокирано Бекхьон.
- Защото сетът със чистото и обикновено суши е целия само за вас двамат, тъй като вие сте единствените, които не ядат никакъв друг вид, дъъ!- отговори бързо Хани и после добави:
- Защо, има ли проблем?- обърна се към него и повдигна вежда.
- Н-не!- заекна той и бързо седна на дивана до Иза. Момчетата отстрани едвам се сдържаха да не избухнат в истеричен смях, а момичетата само ги изгледаха странно. Вечерята започна и момчетата продължиха с въпросите:
Кай: Аби, Иза!
Двете погледнаха към него в очакване да продължи.
- Ами... след като сте отговорник и заместник отговорник на ученическия ви съвет и класа ви, предполагам и че сте отличнички нали?
Двете момичета само кимнаха.
- Ами, освен това какво обичате да правите в свободното си време тоест освен да учите де?
- Така първо, малка корекция- ние не обичаме да учим, но го правим, защото се налага и защото и без това седим в онзи ад наречен училище, а иначе обичаме да четем, танцуваме, ходим на уроци по рисуваме, фитнес, немски, испански и разбира се корейски, също така на китара и пианооо.. и ами май това е. Когато имаме свободно време излизаме с приятели. Аз мога да пея, но лично предпочитам рапа, колкото до Иза тя готви страхотно и е майстор по отношение на сладкишите и всички видове тестени изделия. Да ами мисля, че това е... ами да.- каза Абрил и продължи да се храни.
- Не пропусна ли няколко урока?- попита я Хани.
- И да съм, не са важни, смисъл свързани са с училище, така че..., о да забравих, работим в едно кафене близо до училище.
- Уау, правите доста неща. Как успявате да ги синхронизирате с домашни и училище, и семейство?- попита Дьо.
- Ами не е толкова трудно, смисъл в началото на всяка учебна година правим план щом получим програмите си и коя смяна сме и подреждаме всички уроци и всякакви други дейности според часовете ни в училише като слагаме всички уроци по езици и учебни предмети, плюс пияно през седмицата, а всички приятни неща като рисуване, китара и танци в събота някъде до 15:00 часа. До края на съботата, след това довършваме домашните, които не сме успели да напишем през седмицата и неделя ни остава свободна за срещи с приятели след един сутришен фитнес. Понякога имаме време за срещи с приятели и през седмицата, ако не са ни дали домашни през деня. Колкото до фитнеса ходим още два пъти през седмицата сутрините, когато нямаме първи блок.- обясни момичето
- Блок?- зачуди се Сехун
- Учебен час по 80 минути.- отговори Аби
- 80 МИНУТИ!!!- извикаха всички.
- Знам, нали?!- каза Ха
- Уау, вие не обичате да седите на едно място!- възкликна Шумин
- Неп!- отговориха в един глас Аби и Ха Неул и се засмяха, а Иза беше твърде заета да се бори с тъпите, по нейно мнение, клечки.
- А някакви мечти, смисъл ходите на толкова неща, малко е трудно да разбере човек към какво се стремите!- каза Чен.
- Ами, честно казано моята мечта е да стана идол тук в Корея като вас, но знам, че няма да стане и мисля да запиша право и моден дизайн в Германия, а колкото до Иза тя-
- Си има уста и може да отговори.- прекъсна я Сехун и всички погледнаха към Иза, която най-накрая се бе преборила с клечките и беше на път да сложи суши в устата си, когато забеляза, че всички погледи са върху нея.
- Моля, какво?- попита Иза
- Защо не говориш?- повтори Сехун
- Аз ъм, говоря-
- Не не говориш.- прекъсна я Беки, след което продължи
- В момента, в който започнахме да ви задаваме въпроси, ти млъкна и остави Аби да отговаря и за теб.
- Аз, извинявам се не мислех, че това ви дразни, просто предполагам ни е станало като навик, аз съм по разговори с учителите и като цяло с възрастни хора, а тя със съучениците ни и като цяло хора по- близки до възрастта ни. Смисъл аз съм повече по официалната част, а Аби по неформалните разговори. Аз ъм... не съм много добра със социализирането и затова обикновено седя тихо и наблюдавам. Познавам добре езика на тялото и когато не говоря, по- лесно изучавам хората пред себе си. Аз, извинявам се ъм...- Иза не можа да продължи изречението и погледна надолу в скута си. Когато видяха това Аби, която седеше от другата ѝ страна, сложи ръка на рамото ѝ, а Хани започна да хвърля кръвнишки погледи на Сехун и Бекхьон, които също гледаха надолу, чувствайки се виновни от постъпката си, особено Бекхьон.
- Ъ-ъм аз такова- направи той някакъв жалък опит да се извини, но беше прекъснат от Иза.
- О, не се извинявайте, нямаше как да знаете, изобщо не е учтиво от моя страна да говоря с вас в началото и после да млъкна, когато се опитате да ме опознаете. И на мен не би ми било приятно.- каза Иза, след което стана и се поклони към момчетата. След което седна обратно.
- Н-не се притеснявай!- заекна Сехун, който не можеше да повярва, че тя се извиняваше на тях при условие, че те се изказаха грубо и очевидно не беше единствения, Бек стоеше с укокорени очи, втренчен в момичето до себе си и не можеше да каже и думичка. След малко Дьо го сръчка с лакът и кимна с глава към Иза, за да му даде знак да ѝ каже нещо.
- Не се притеснявай и ние можехме да не се отнесем толкова грубо.
- Добре, ъм ще се включвам в разговорите щом държите, но става ли просто да ни кажете, ако правим неща, които ви притеснят или дразнят? Така комуникацията ще бъде по- лесна. - отговори Иза и се усмихна
- Става!
- Звучи ми като план!
- Аз съм за!
- Дап!
- Ок!
- Звучи добре!
- Мхм!
- Съгласен!
- Няма проблем!
След като момчетата дадоха отговора си, Чен се обърна към Из и повтори въпроса си
- Мечтата ми, ами планирам да запиша право и интериорен дизайн в Германия с Абрил.
- А след университета?- попита Дьо
- Корея!- казаха в един глас двете момичета
- Един въпрос защо ходите на толкова уроци свързани с музиката, ако мислите, че кариерата ви няма да се върти около нея, особено ти, Из?- попита Сухо
- Аз, ами всъщност, както казах исками се да стана идол като вас, но просто знам, че няма да стане.
- Защо?- попита объркано Шумин
- Ох, ами как да ви го обясня, първо факта, че не уча и живея в Корея, дори не съм на този континент, така следва факта, че майка ми никога няма да ми разреши, от момента, в който разбра, че мога да пея, ме записа на пиано и при някакъв злобен вокален педагог, руснак, който хич не е фен на модерната музика, както и майка ми. Колкото до баща ми, той все е зает и за по-лесно се съгласява с майка ми за всичко, така че...
- Ауч!- се чу като отговор
- Даа..., както и да е, веднъж щом завърша заминавам далече да уча и контрола им спира, така че няма проблем.
- Колкото до мен аз съм реалист и не пея, така че...
- Мхм.- измънкаха момчетата, след което последва гробна тишина, която бе нарушена от Лей
- Ъм, момичета!
- Да?
- Ъм, не че имаме проблем с това, повярвайте ми доволни сме, но ъм, ако сте ни толкова големи фенки, защо не се държите ъм... фенски? около нас.
- Ъмм...- момичетата се спогледаха, а Хани гледаше към братята си така всякаш бяха извънземни, но когато Иза тръгна да отговаря се чу „дзън" и момичето си спомни, че пече сладкиш.
- Десертът е готов, по- добре да го извадя.
- Ще дойда да ти помогна!- каза Аби и с Иза отидоха в кухнята.
- Сега ще дойда, да ви помогна и аз, само секунда!- извика Хани и се обърна към момчетата.
- Какво не ви е наред днес! Откакто дебютирахте луди фенове ви преследват навсякъде и непрекъснато ми повтаряхте колко обичате феновете си, но ви се иска пак някой да говори с вас като обикновени хора, а сега... ох нямам думи!- извика Хани, след което отиде в кухнята да помогне на приятелките си. Последваха няколко минути мълчание преди Сухо да го наруши.
- Е, какво мислите, защото аз се обърках?- Докато той задаваше, въпроса си трите момичета се връщаха от кухнята и спряха преди да влязат, след като го чуха
- Аз все още не им вярвам.- каза Бекхьон
- Защо?- попита Шумин
- Изглеждаха така всякаш се стреснаха от въпроса?
- Съгласен съм с Бек.- каза Чаньол
- Не мисля, че има от какво да се притесняваме, все пак са приятелки на Нели.- каза Чен(браво Чени)
- А откъде знаем,че не са се сприятелили с нея само, за да се доберат до нас. Новината, че подписваме с баща ѝ беше плъзнала навсякъде из интернет. Може да са ни следили в туитър или някъде другаде и да са видели наши снимки с нея.- каза Бекхьон
- Да, не е като да е невъзможно!- каза Сухо и Шумин кимна в знак на съгласие.
- Мисля, че започва да ви хваща параноята, момчета.- каза Кай
- Не е вярно, замислял ли си се над възможността да са луди фенки?
- А вие замислхте ли се над възможността да не са?!- докато Беки и Кай бяха заети да викат, останалите членове само седяха и се чудеха на какво да вярват. Момичетата вече се бяха обадили на Нелсън да дойде да ги вземе и тъй като решиха, че не им се слуша повече решиха да се намесят.
- Върнахме се!!- извикаха трите в един глас, успешно стряскайки момчетата в стаята. С фалшиви усмивки на уста, влязоха в стаята и оставиха десерта на масата.
- Пропуснахме ли нещо?- попита несигурно Аби, преструвайки се, че не знае за какво са си говорили.
- Не, нищо важно.- каза Дьо и се усмихна, опитвайки се да покрие останалите.
- Значи това е известният сладкиш?- каза Лей, сменяйки темата
- Дап, опитайте!- каза весело Иза, което накара Бекхьон, Чаньол, Сухо и Шумин, които вече бяха подозрителни да станат още по- притеснени. Всички момчета взеха по парче и се спогледаха, тъй като момичетата не си взимаха, което беше странно, тъй като сестра им не пропускаше повод да хапне нещо сладко. Точно преди обаче някое от момчетата да опита следкиша, Чаньол извика
- Чакай!
- Какъв е проблемът?- попита невино Хани.
- Ами такова... - започна Бекхьон
- Какво?- попита Аби.
Когато никое от момчетата не благоволи да отговори Иза се приближи до Беки, взе парчето шоколадов сладкиш от ръката му и отхапа. Докато дъвчеше всички я зяпаха, но докато момчетата се опитваха да разберат какво се случва, момичетата едвам сдържаха усмивките си. Когато Из преглътна се обърна към масата взе си телефона и направи жест с ръка на Аби да дойде и да извади телефона си също. Абрил вече бе разгадала идеята на приятелката си, докато Нели седеше отстрани и се наслаждаваше на израженията на братята си.
- Така,сега... докато чакаме отровата, която съм сложила в сладкиша да подейства... - започна Иза и очите на момчетата се разшириха, когато осъзнаха какво се случва.
- Смятаме, че като лудите фенки, които сме, е редно да ви покажем туитърите си, моля обърнете внимание на всички снимки с вас и Ха Неул, които сме харесали.- довърши Аби и с Иза показаха телефоните си на Чаньол и Бекхьон.Чаньол не беше сигурен как да реагира, но погледна в телефона и едно нещо му направи впечатление и го озъдачи.
- Ъм не виждам-
- Иконката на туитър?- прекъсна го Иза, а в отговор той само кимна.
- Разбира се, че не го виждаш, нямаме. Малка подробност, която пропуснахме да споменем. Заради заетия ни график рядко имаме време да сърфираме през социялните мрежи, плюс нямаме много приятели и не ни трябват двайсет профила от двайсет различни приложения, за да поддържаме контакт с тях.
- Колкото до въпроса ти, Лей, не се държахме фенски, защото за разлика от повечето ви фенки, ние ви харесваме заради музиката, не заради вида ви, уважаваме и харесваме работата ви, и можем само да си представяме колко много труд хвърляте. Точно заради това ни вдъхновявате и сте наши идоли. Извиняваме се за неудобството, което нашата среща е предизвикала, дойдохме на ваканция в Корея и ще направим всичко възможно да не се засичаме за този период от време. Не сме искали да ви притесним.- каза Иза с възможно най-студения си и дипломатичен тон и безизразно лице, след което тя и Аби излязоха, казвайки на Хани, че ще я чакат при вратата. Веднага щом излязоха Нели се обърна към братята си без да прави очен контакт с тях всякаш не го заслужаваха и каза студено :
- Ние ще тръгваме, чао!
- Чакай ще ви изпратя!- каза Кай и я придружи към входната врата.
- Уау, приятелките ти са страшни, особено онази Иза.- завърши той с мазна усмивка.
- Дори не си го помисляй, нямаш шанс!
- И защо така?
- Момчетата в цялото даскало я знаят като „недостъпната". Тя мисли, че гаджетата са загуба на време и честно казано с нейния график,ангажименти и опит в миналото смятам, че е права.
- Опит в миналото?
- Забрави.
Двамата стигнаха и видяха Иза и Абрил да седят и чакат облечени и готови.
- До скоро!- извика Кай, докато затваряше вратата.
Докато вървеше наобратно му хрумна една идея и вече знаеше кое от момчетата да завлече.
- Хей, хора, тръгнаха си!
- Как изглеждаха момичетата?- попита Дьо.
- Ти как мислиш?
- Ясно...
- Имам една идея...- започна Кай и щом видя, че има вниманието на приятелите си придължи.
- Какво ще кажете да направим един облог?