Everything About You

Chapter 4

Времето летеше!

Наистина не осъзнах кога измина цяла седмица от последната ни среща с Хари.
 
Предполагам времето минава бързо, докато правиш  едно и също  всеки ден - сън, работа, сън, работа, храна, Хари, Хари, сън, Хари...

Нямах си и на идея какво се случва с него. Тази седмица не посетих родителите си, но другата седмица със сигурност щях да отида.

Все още живеех в София. Виждах как с всеки изминал час на Лиам и София им писваше все повече от мен, затова се опитвах да прекарвам колкото се може повече време навън - закусвах и обядвах навън, тръгвах да за работа с половин час по - рано. И вие бихте го направили, ако живеехте в дома на най - добрата си приятелка, осъзнавайки как тя иска да прекара време само с прекрасното си гадже. Зимата напредваше и ставаше доста студено през деня и нямаше как да прекарвам толкова много време навън.

Днес беше неделя - седмица и два дни от срещата ни. Не мога да повярвам, че го казвам, но искам да го видя отново. Последният път той флиртуваше отворено с мен и ми харесваше.

Не знаех дали да се чувствам добре от ухажването на Хари. Чувствах се зле, че толкова скоро след края на връзката си с Виктор получавах ново мъжко внимание, но пък от друга страна се чувставах добре и смятах, че имам нужда да се отърся от лъжите на Виктор и да получа истинско внимание.

Бях разказала на София подробно за Хари и тя се влюби. Каза, че всъщност ме харесва и съм постъпила ужасно глупаво като избягах. Съгласих се с нея за последното.

Тази сутрин беше необичайно топло и излязох преди Лиам и София да са се събудили. Минах през кварталния мазагин за кафе. Разбира се, точно сега имаше много голяма опашка, но мен това н еми пречеше, защото имах време.

След около петнайсет минути дойде и моя ред, взех си експресо и точно когато щях да изляза от магазина, хвърлих един поглед към хората на масите и го видях. Той също ме погледна и веднага се усмихна. Махнахме си неловко и преди да е направил нещо друго излязох от магазина.

Защо бягах от него, като толкова исках да го видя?

Изпих нервно две големи глътки и се опарих. Идваше ми да хвърля чашата на земята, но нямах тази възможност.

— Амалия! - Хари извика зад мен. За жалост не можах да скрия вълнението си и по най - бързия начин се обърнах и се усмихнах. Той също изглеждаше щастлив, вероятно защото не ме е изпуснал.