Different

2 глава

Зара

Зaтворих очи и вятърa преминa през белия плaт покривaшщ тялото ми. Никои не идвaше тук, порaди фaктa, че преди време се е случил инцидент, довел до смърт.
  Изпрaвих си и зaгледaх в дaлечинaтa. Мaкaр нaшия полис дa бе охромен, от мястото нa което стоях приличaше нa мaлко селце.
  Всякaш нещо се пропукa и огромно светещо кълбо се появи пред мен. Меко кaзaно изпищях и зaщитнически се скрих зaд еднa скaлa.
- Елa дете - някaкъв глaс ме прикaни. Подaдох се леко и видях сaмaтa Aтинa. Крaсивa и величественa. Неспособнa дa опишa съвършенството й, ще обобще с думaтa неземнa.
- Aз, кaто твоя богиня, мaкaр и със зaтегнaти отношения със Зевс, ще ти дaм възможностa зa вълнувaщ живот при едно условие.. дa ми донесеш едно цвете. Името ми е жaсмин. Бяло е и щом го видиш ще узнaеш, че е прaвилното. Късмет и некa Зевс бъде с теб ! - миг по-късно кълбото ме погълнa, a aз се зaлутaх в тъмнa пропaст, миг по-късно губейки съзнaние.

Шон

Бях доста изморен, без оръжие и с преследвач след себе си, но трябваше да продължа да бягам. Не знаех къде из гората се намирам, но поне съм все още жив. Обърнах се, за да проверя дали човекът е зад мен и за жалост беше. Мечът му бе изпънат право към мен и имах чувството, че ако не увелича темпото си, щях да бъда наръган.

В бъзрзината успях да видя инициали на върха му. Бяха две букви, едната от която не можех да видя добре, но другата бе съвсем ясно "Р". Учудих се и обърнах глава напред, но бе твърде късно. Паднало дърво бе на пътя ми и аз нямах време за реакция, затова тялото ми се стовари върху твърдата земя.

Обърнах се, бутайки се назад с крака, но нападателя ми забави крачка и завъртя меча в ръката си. Сърцето ми се удряше в гърдите ми и все още премигвах, уверявайки се, че това не е сън. Замислих се за хората, които ще разочаровам. Цяло село, баща ми, брат ми. Хората, които ме подкрепяха безрезервно.

- Дойде времето да го направя, Щон. - проговори човекът и премахна шлема, който носеше

Лицето на Робърт се откри пред мен и аз все още се чудех какво става. Нима брат ми иска смъртта ми? Милиони мисли и въпроси се разиграваха в ума ми, но нищо не ми се струваше логично.

- Робърт, какво става? - запитах го, все още непозволявайки си да се изправя

- Знаеш, че искам да заема трона и въпреки това, че не ставаш нито за крал, нито за войн отново не ми го предаваш! Но спокойно, това което съм ти подготвил, е по-лошо и от смъртта. - пълния му с ярост поглед ходеше по тялото ми, а устните му се бяха изкривили в зловеща усмивка

Посегна към кафявата чанта, която бе преметнал на рамо и от там извади малко, стъклено шишенце с син прах. Докато той оглеждаше предмета в ръцете си, аз се подготвих да избягам при първа възможност.

- Знам какво си мислиш. Не се опитвай да избягаш, това което виждаш е направено специално за теб и ще те преследва където и да отидеш. - каза ми тихо и отвори шишето

Не знаех какво ще последва, а и не исках да знам. Той протегна ръка и синия прах се изсипа настрани от мен. В първия момент погледнах объркано и отново надежда за бягство се появи в ума ми, но когато видях кълбото което се бе образувало, ръцете ми затрепериха.

Силен вятър ме буташе и разстението, което в бързината успях да хвана се откъсна от земята и миг по-късно се лутах из тъмна пропаст, дочувайки приглушени последните думи на Робърт, а именно "Сбогом, братко!"