20 Reasons Why /ᵛᵏᵒᵒᵏ/[ᶜᵒᵐᵖˡᵉᵗᵉᵈ] #ᵂᵃᵗᵗʸˢ²⁰¹⁸

...

Ето ме.. седя сам,заровил ръце във влажната пръст стискайки я между студените си пръсти.

-Обеща ми..-Проплаках и поредните сълзи се стекоха по лицето ми.

-Предлагам да си вървиш,синко.-Чух глас и вдигнах глава виждайки възрастен мъж.

-Тук си цял ден,иди и си почини.-Погледна ме и открих съжалението скрито зад тъмните му ириси.

-Не мога.-Гласа ми преграхна при опита ми за говорене.

-Хайде стани от тук.-Той се доближи,а аз отдръпнах тялото си назад.

-Няма да си ходя..

-Аз ще го прибера господине.-Познат глас прозвуча зад възрастния мъж,който кимна и ни остави.

-Джимин..-Изхлипах,но не помръднах от мястото си.

-Хайде,Техюнг..студено е.-Приближи се.

-Но..
-Моля те,послушай ме.-Очите му се насълзиха.
-Омолявам те..-Погледнах към каменната плоча и преглътнах тежко.

-Д-добре..-Леко се изправих все още гледайки красиво изваяните букви.

" Джеон Джънкук.
1997.09.01-2017.01. 18"

-Хайде!-Той сложи суитшъра с който беше облечен,на раменете ми и побърза да ни качи в колата,която беше паркирана малко по-надолу.

....

1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15..

Отброявах всяка секунда в която седя в тази стая.

Помня думите ти.
"Дай ми причина да остана жив" .

Тогава не отговорих.
Защо не отговорих..Защо,защо,защо?

Има причина да си жив Джънкук.

И то не една.

Станах бързо от леглото и отворих малкото шкафче изваждайки дневник и молив.

Настаних се на бюрото,като светнах малката лампа.

Отворих дневника.

Има причини.

Взех молива и изписаха на първата страница:
"Причина 1"

.....