~ Звезда от малка ~

Част 4

~ 2 години по-късно ~

Eun-bin се събужда с усмивка. Беше свежа и щастлива.Явно днес е щастливия и ден. През тези 2 години тя не спираше да работи. Ходеше всеки ден на работа и си изкарваше парите. Даже беше отишла на почивка със семейството си. Та,да се върнем на сутринта. Малкото 15 годишно момиченце стана от мекото легло и отиде да се оправи за работа. След 15 минути вече излезе. По пътя видя познати лица с усмивки на лицата. Срещна и стари приятели,които са решили да потичат. Вече пред склада влиза през вратата. С влизането бе посрещната с торта,конфети и балони.

Вс: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,EUN-BIN! - всички изкрещяха и започнаха да я прегръщат и целуват. Тя се зарадва много. С просълзени очи,прегръща всички и духа свещичките на тортата. След това се захванаха за работа.

Минаха няколко часа и дойде времето за почивка. Eun-bin си взе нещата за обяд и тъкмо седна до приятелката си и шефа я извика. За тези 2 години момичето стана една от най-работливи и талантливи хора,които са работили в склада,особено на такава възраст. Шефа я цени много и винаги е помагал,когато тя не разбира какво трябва да прави,но после всичко се оправя. Тя ходи и в няколко къщи,за да почисти. Дори и в САЩ за 5 дена. Е,шефа има изненада за нея днес. Става на 15 и ще я изненада с една великолепна екскурзия,но за жалост на тази екскурзия трябва да работи. Отидоха в офиса му и първо и каза.

#: Така,първо честит 15ти рожден ден,дребен! Най-важното да си жива и здрава и да си останеш при нас! - каза като се усмихна. Тя му отвърна.- Второ,подаръка ми за теб е... отиваш в Корея!- Eun-bin седеше с отворена уста и не мърдаше. След секунди се усети и налетя на шефа си прегръщайки го. Той знае историята и и иска да и помогне. Е,справи се. - И трето,за жалост ще работиш. За гру-

EB: Няма значение! ОТИВАМ В КОРЕЯ! - каза подскачайки ухилена до ушите. Шефа и се зарадва. Много. Дообясни и,че ще работи за популярна в света група,която е с 7 човека и са малко по-големички от нея. Имат голяма къща. Триетажна и имат куче. Eun-bin разбра всичко и отиде на работа. Дари шефа си с последни благодаря+прегръдка и тръгна надолу при другите. Докато слизаше се чу лека мелодийка от телефона и. Беше СМС. Пишеше "Честит рожден ден!♡ " . Беше анонимно и не знаеше от кой е. Отговори с едно мерси и се захвана с килимите. Тръгваше за Корея след 1 седмица. Дотогава работеше много. Последните 3 дена работи по-малко и и дадоха пари и билет. Тя отиваше за 2 месеца. Дълго време. Последния ден работи до 16. Прибра си и реши да прекара повече време със семейството си. Нямаше да ги види 2 месеца и това я натъжаваше. Решиха да излязат на разходка или някой ресторант.

Беше 23 часа и семейството се прибра. Най-малката работничка трябваше да си ляга,че да може да стане навреме. Самолета отлита в 7:20. Родителите и си легнаха,а сестра и остана с Eun-bin. Говориха си много. Беше вече 12 часа през нощта и трябваше да си лягат.

~ На сутринта ~

Беше 6:15. Eun-bin отвори едвам едвам очите си и стана от пухкавото и легло,на което щеше да легне пак след 2 месеца. Оправи се и слезе долу да закуси. Свали куфара си и сака си долу и там я чакаше бялата чинийка с вкусните палачинки с шоколад на масата с портокалов сок. Светнаха и очите. Веднага налапа 1 и за няма и 5 секунди вече я нямаше в устата и. Много обичаше палачинките на майка си. Вече стана 7:00 и баща и с майка и и сестра и започнаха да се обличат, за да я изпратят на летището. Естествено там щеше да я чака шефа и. Трябваше да и обясни някои неща,които вчера беше забравил.

Минаха 10 минути и вече бяха на летището. Шефа и обясни,че там ще я чака човек с черен смокинг и табелка,на която пише името и. Тя кимна и отиде да се сбогува със семейството си. Поплакаха си малко,но мина бързо. Каза чао и на другите работници. Нямаше как и те да не я изпратят. Вече се качи в самолета. Седна на мястото си и веднага със слушалките в ушите. Щеше да е дъъъълъг пътя. След около 1 час заспа.

~ След 4 часа ~

Eun-bin беше се събудила преди 1 час и умираше от скука. Оставаше поне още 1 час и половина. Беше забравила,че имаше една много шантава игра на телефона. Имаше малко батерия,но не и пукаше и се захвана с играта.

Самолета кацаше,а Eun-bin беше вживена в играта и не обръщаше внимание,докато самолета не кацна и започна да друса. Тя за малко да изпусне телефона си, но го хвана. Слезе от самолета и започна да се оглежда за мъжа и табелката. След 10 минути лутане най-накрая го намери и тръгнаха към колата му. Беше дъълга кола. Лимузина.Черна и многооо хубава. Качиха се и потеглиха към къщата.

След около 15 минути вече бяха отпред. Eun-bin тъкмо да отвори вратата,когато шофьора я дръпна и каза.

¥: Ето ти очила. Сложи ги и качулата също. Да не те видят и после да не можеш да излезеш.

Тя кимна,сложи ги и излезе.Имаше много фенове на групата и постоянно лутаха из къщата им. Знаеха къде живеят. Не трябваше да виждат малката принцеса иначе и тя не трябва да излиза. Започнаха да побутват момичетата, за да влязат в къщата. Щом влязоха,Eun-bin беше посрещната с много познат поглед и остана много изненадана.