~ Звезда от малка ~

Част 6

Мина вече 1 седмица и малката Eun-bin ставаше всеки ден в 6:30,за да направи хубава и вкусна закуска за другите. За тази 1 седмица тя отслабна с около 2 кила. Не ядеше толкова често. Поне по 2 пъти на ден. Сутрин и вечер. Под вечер-през ноща понякога.Стана от леглото си и отиде в банята. Момчетата трябваше да станат в 8. Щяха да ходят да репетират. Слезе долу и започна да готви. Реши да им направи баница,но нямаше кори. Не беше и разхождала кучето,затова си взе портмонето и излезе с кучето. Ходиха около 10 минути,завърза кучето за оградата и влезе вътре. Излезе след около 3 минути с кори и портокалов сок. Прибраха се и се зае с баницата.

Стана 8 часа и най-големия от групата слезе 1ви. Eun-bin тъкмо си сложи да яде,докато чакаше баницата.

J:Добро утро!Как си?
EB: Малко ми се спи,но не се оплаквам. Свикнала съм.

Говориха си малко с Джин и слязоха и другите. Баницата стана готова и момичето сложи чинийте на масата и наряза баницата. Остави я в средата на масата и всеки си взе по едно парче. Беше яла малко от нейната закуска,но все пак трябваше да сложи и нещо за кучето. Видя,че няма храна за него и пак излезе до магазина.
Тъкмо се прибра и видя,че момчетата вече са закусили и облякли за репетицията. Тя трябваше да дойде с тях. Сложи на кучето да яде и си взе раницата. Дори не си изяде закуската.

JH: Май не закуси хубаво.
EB: Спокойно...ще ям по-късно.
JH: Това не е добре. Трябва да се храниш,малка си...а ти трябва да ядеш,за да пораснеш. - каза и я разроши. Усмихнаха се един на друг.
Говори си малко с него и Куки забеляза това,но някак си се издразни.

S: Май нещо се дразниш. - каза като го сръчка с лакат и се засмя.
JK: Не е вярно.- каза като го бутна леко и тръгна напред.
Той пак се засмя.

Стигнаха до сградата на Bighit. Бяха там 4 часа. Беше станало около 14 и те трябваше да обядват. Eun-bin отиде до магазина,но Хоби отиде с нея,за да и помогне. Нямаше да може да носи всичко,а те не и казаха да вземе малко неща.

Тръгнаха и веднаха почнаха да си говорят. Тя му разказваше за нейното минало и той на нея. Смяха се много.

EB:  Кой е по-близък с Куки?
JH: По принцип всичко сме близки,но някой споделя неща с определени хора. Например Куки споделя с мен Джин с Рапмонстър и Шуга,а Тае с Джимин.
EB: Ясн- - причерня и. Хвана се за главата и се подпря на една ограда пред магазина. Хоби се притесни. Хвана я за ръката и попита.

JH: Добре си ли? - попита и взе всичко,което носеле и го остави на пейката. Помогна и да седне.
EB: Да..да,добре съм. Причерня ми,но ми мина.
JH: Не си яла. Ще идем на лекар да те прегледат за всеки случай. -каза,като тръгна да вади телефона си,но тя го спря.
EB: Недей.. добре съм. Ще ям нещо и ще ми мине. Но ми направи услуга.
Той върна телефона си.
JH: Каква?
EB: Не им казвай за това. Моля те..ако стане по-сериозно,обещавам,че ще ида на лекар.
Хоби не беше съгласен,но тя настояваше. Той най-накрая се съгласи. Хоби и купи нещо да хапне и не тръгнаха докато не се наяде. Щом се наяде тръгнаха.

Всичко мина добре. Момчетата добре репетираха и на никой не му прилоша. Щом се прибраха,Eun-bin излезе да разходи кучето. Другите влязоха да се къпят. Eun-bin обиколи много места с кучето. Беше навън около 2 часа. Ходиха в парка и тя хвърляше пръчка,но кучето не мърдаше. "Това куче не ме харесва" каза си сама и кучето се съгласи с нея като почна да лая. Щом се прибра веднага седна на дивана. Беше около 17:30. Седя около 10 минути и стана да готви. Пак. Не беше измила чинийте. Щеше да прави мусака. Започна да кълца картофите. Понеже не знаеше много добре рецептата...реши да помоли Джин за помощ. Той веднага и помогна. Щом я сложиха в печката,момичето изми чинийте. Естесвено най-големия без да се замисля, и помогна и не прие "не" за отговор. Нареди масата,изчисти и нахрани кучето. Eun-bin му благодари много и имаше време за десерт. Джин я гледаше с интерес,докато готвеше. Направи крем карамел. Стана готова мусаката и момчетата веднага усетиха вкусния мирис и слязоха долу на секундата. Навечеряха се,но момичето трябваше да чисти стаите им. Не вечеря. Щом ги изчисти изяде на бързо една салата и се качи горе. Пак беше разхвърляно заради кучето и пак си играха на гоненица. Щеше да си легна късно. Отново. Взе си гащите и щом влезе в стаята видя Куки. Беше със скръстени ръце и изглеждаше леко сериозен.

JK: Изглежда много си се сближила с Хоби. Трябва ли да знам нещо?
EB: Ъмм....не. Просто си говорихме и ми помогна с храната. Нищо не е станало.
JK: Щом казваш. - каза и стана от леглото и. Запъти се към неговата стая. Без да поглежда към нея,излезе и затвори вратата. Eun-bin изглеждаше уморена и изобщо не и се мислеше за какво беше всичко това. Оправи си на бързо стаята и тъкмо да легне и се почука на вратата и. Беше Хоби. Тя го покани и той попита.
JH: Да не би да се скара с малкия?
EB: Явно ми се сърди,понеже днес си говорих с теб.
JH: Щом дойде той се промени. Държи се по-лудо от обикновено и се опитва да ти привлече вниманието,като прави щуротии. - Тя се учуди и го пита.
EB: А ти от къде разбра,че се скарахме?
JH: Исках да ида до банята и ви чух,понеже вратата ти беше отворена и влязох в стаята ми щом чу Куки да идва към вратата.
EB: Подлушвал си. - каза като го удари леко по рамото и се засмяха. Пак си говориха малко и видяха,че е късно. Трябва да се става рано. Казаха си лека нощ и си легнаха.