Едно лято...

Част първа

Всичко започна през последните дни от училище. Беше обяд и чакахме да обявят класа победител за почивката на хижа. Не бях изненадана, когато съобщиха, че нашият клас печели. Все пак ние бехме най-силният и хубав клас. Както и да е.

Седмица по-късно.
Днес е денят на заминаването. Почивка от големия град и всичкият трафик и хора. Бях вкъщи, прибирайки последните части от багажа си, се звънна на вратата. Ясно ми беше, че това са приятелите ми, които идваха да ме вземат. Взех куфара си, сбогувах се с майка си и излязох през врата. Качих се в колата и потеглихме.
Вече всички бяха на автогарата, от където щяхме да тръгваме. Автобусът дойде и се настанихме, но както винаги нямаше да има спокойствие, защото се чуваше силна изчанчена музика от задните седалки. Сложих слушалките си и заспах.
По едно време приятелката ми ме побутна и ми каза, че сме пристигнали. Взехме бажите си и се отправихме към хижата.
Тя беше в най-мрачаната част на гората. Виждаше се, че сградата е доста стара. От старите изядени от дървояди дъски по стените, до изпопадалите керемиди от покрива.
Това ще е най-хубавото ми лято, щом ще го прекарам в такова прекрасно място- казах си и се усмихнах.
Когато влязохме вътре какво се очакваше - огромна камина със стари скъсани канапета и страшни картини? Не. Беше много уютно. Личеше си, че се грижат за вътрешната визия на къщата, така че да ни е хубаво. Трябвае да изчакаме човека, който щеше да ни разпредели по стаите. И разбира се, аз се паднах с човека, който най-малко можех да търпя. И то не кой да е, ами кучката на класа. Както и да е, ще намеря начин как да не я срещам често.
Тъй като пристигнахме следобед имахме достатъчно време да си оправим багажа и да си починем, но аз просто го захвърлих до леглото и излязох, за да разгледам малко местността, в която се очаква да живеем за следващите три месеца. Сложих слушалките си и злязох навън. Времето не беше много хубаво. Духаше лек вятър и беше доста хладно, но това не ми пречи да обиколя. Докато обикалях нещо странно ми направи впечатление. Близно до мен имаше животно, но като го огледах се виждаше, че беше ранено преди броени секунди и "нещото", което го е сторило е наблизо. Реших да се прибера в хижата, за да не бъда първата мъртва, както във страшните филми. Когато се намирах отново във всекидневната на хижата при останалите от класа, токът спря. Навън преблесна светкавица. Ясно беше, че ще се развие буря. И както винаги всички момичета започнаха да пищят и да се мятат по вратовете на момчетата сякаш те ще спрат бурята, а аз просто си стоях на едно от канапетата и играех някаква игра, докато не ми писна да слушам тези отвратително лигавещи писъци.
- По дяволите, спрете да пищите, тока просто спря и така както се нямятахте по вратовете на горките момчета няма да промените нищо. Просто си седнете на гъзовете и се дръжте като големи, а не някакви седем годишни момиченца, които пищят, защото са видяли паяк. - и тогава забелязях. Момчето, по което всички момичета тичаха се съгласи с мен. Може би разбирах защо всички момичета точат лиги по него. Макар, че той е хипстър и играе във футболния отбор, той всъщност е като мен-мълчалив, странен и мноого красив. За пръв път виждам лъскавите му очи. Не това не съм аз. Аз не заглеждам известните. Та аз съм никоя.

～～～～～～～
Здравейте（＾ｖ＾）
Започвам тази история по мой сън и се надявам да ви е интересна. Надявам се да харесвате фентъзи, защото тази история ще е точно такава. И съжалява ако не ви хареса, но не си падам по лигавите романтични истории и реших да разнообразя.