Грийн и прокълнатият тийнейджър

Гласът

Една от сестрите ме спря и ме върна в стаята.

- Не трябва да излизаш. Не сме готови с диагнозата ти.

- Мога ли да попитам къде са приятелите ми?

- Как се казват?

- Мадлен Хоун и Томас Хоун – брат и сестра.

- Би трябвало в момента да спят.. Бяха в много лошо състояние, когато Ви доведоха. После ще трябва да поговорите с директора на болницата и да му разкажете за случая.

- Не би ли трябвало да говорим с полицията по този въпрос?

- Докато не ти сложим диагноза, ще го запазим в тайна от полицията. Не искаме да те подложат на тестове, нали?

- Да.. Благодаря Ви!

Върнах се и си легнах. Опитах се да поспя, за да минава времето, но беше напразно. Постоянно мислех за Маги и Томас. Дали наистина бяха в това състояние, в което си ги спомням преди да припадна? Явно ще ги видя утре.. да се надяваме.

На другия ден помолих сестрата да ме заведе при приятелите ми. Отидохме и се ужасих! Лявата ръка на Маги я нямаше, също както и десния крак на Томас! Точно както помня! За малко не се разплаках.. заради мен едва не са загинали.. заради моето любопитство!

В този момент усетих нещо.. нещо много странно. Не мога да го опиша, но всякаш беше като лек полъх, който минава през цялото ми тяло. Изведнъж чух глас. Глас, който ми казваше да се върна при Грийн и да му отмъстя. Опитваше се да ме подведе и да ме накара да се поддам на гнева. Изведнъж цялата ми ръка позеленя. От начало се паникьосах, но после осъзнах, че сега ръката ми се чувства по-лека. Не знам защо, но също имах чувството, че имам голяма сила.. Гласът ми каза да го приема. „ Приеми ме и вземи цялата сила, която имам и я направи своя!''. Да не би да полудявам? Дали не е просто от шока, който преживяхме? Мислех си, че е просто временно, докато не си погледнах другата ръка. Позеленяла и някак си по-люспеста, от колкото беше.

Маги се събуди, докато Томас още спеше. Тя ме погледна и извика изплашено.
- САЙМЪН! ОЧИТЕ ТИ!
- Какво има?
- ОЧИТЕ ТИ СА ЦЕЛИТЕ ЗЕЛЕНИ!
- МОЛЯ?!

Погледнах се в огледалото и видях, че цвета на очите ми изцяло се е применил. Зениците ми бяха като на котка, ириса жълто – зелен, а склерата беше много светло зелена. Изплаших се. Какво става с мен?! Дали вината за това не е на Грийн? Какво ли си е промърморил преди да примаднем? Тогава гласът в главата ми каза: „Това е проклятието на Грийн! Няма да си нормален, докато той не се махне! Трябва да го победиш, затова ме приеми като част от теб и придобий сила!''. Дали наистина не бе проклятие? Дали могат извънземните да проклинат? Така де – все още не знаем нищо за него и като цяло за извънземите. Човечестото не се бе сблъсквало с тях.. до сега..

Успокоих се и както изглежда ръцете ми станаха нормални.. добре де, все още имаше зелени люспи. Но пак е по-добре от преди. Огледах се в огледалото и очите ми са се оправили също. Дали не става така, когато се ядосам или изпитам отрицателна емоция? Не съм особено сигурен, но искам да разбера, а за тази цел трябва да отида отново до замъка на Грийн, но този път сам..

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това е втората част и се надявам да няма много грешки, както и да ви хареса. За сега е това. Ще се опитам скоро да кача и трета част.